Сцена

Анна Мендеш - театърът като спасение от диктатура

<    обратно

Анна Мендеш е визуален артист и писател, който живее и работи в Лондон и Стокхолм. В творчеството си използва различни форми на изкуството - видео, фотография, пърформанс, текст и инсталация, за да говори по теми като паметта, езика и идентичността. 

Пристига у нас със спектакъла "Автопортрет", който е първият й опит в областта на независимия театър, вече игран на множество сцени и фестивали в цяла Европа. Автобиографичният пърформанс се базира на с години събирани детайли за личната й история и поставя въпроса за ролята, която играе наследството в нашия живот.

"Автопортрет" се играе в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс на 22 октомври (четвъртък) от 20:30 като част от десетия юбилеен ACT Фестивал за свободен театър.
Срещаме се с талантливата Анна, за да ни разкаже малко повече за своя проект...

Здравейте! Какво ви накара да споделите своя личен "автопортрет"? Какво послание искате да предадете на хората?

Винаги събирам личните си данни - резултати от медицински прегледи, радиографии и т.н. с идеята един ден да ги използвам, за да създам подобен проект. Нямах никаква конкретна идея. Бях някак очарована от езика, който се използва в някои документи, като например радиографиите. Тъй като майка ми имаше рак на гърдата, аз имах донякъде риск да страдам от същото заболяване и затова ходех на мамография всяка година. Езикът, който използват, е толкова очарователен, че продължаваше да ми звучи в главата. Успоредно с това, точно когато написах „Автопортрет", в Португалия въведоха "гражданската карта", което представлява лична карта, която събира всички подробности за дадено лице - от вашия здравноосигурителен номер, до данъчните регистри или регистрационните записи на гласоподавателите. Бях шокирана, че цялата ми самоличност е събрана в тази малка карта, и от факта, че това означаваше загуба на моята самоличност и лично пространство. Ако моите данни са грешни, което се случва доста често, не мога по никакъв начин да докажа, че не те, а аз съм права, тъй като картата стои като официален документ пред мен. Аз съм това, което пише в картата.

Моята самоличност беше отнета от управляващите. Какво по- лошо..? Аз съм компилацията от тези четири неща - данъци, социално осигуряване, регистър на гласоподавателя и здравен номер. В моята глава това са различни роли, които трябва да изпълнявам в някакъв социален контекст. Въпреки това аз нямах конкретно послание. Не знаех изобщо как хората биха разбрали шоуто. Това беше много интуитивен процес. Много често хората го свързват с въпросниците за граничен контрол, но всъщност не целях точно това.

Трябва ли всички хора да си направим такъв "автопортрет"?

Хората, които са видели „Автопортрет", ми казват, че минават през определено пътешествие, като го гледат - в началото просто ме слушат, но след известно време започват да си правят собствен автопортрет и да мислят за себе си, сякаш гласът ги разпитва. Други също казват, че пърформансът остава с тях с дни наред и че не могат да спрат да мислят за това. Така че предполагам, че пиесата повдига въпроси върху индивида - както по-лични, така и по-универсални. Мисля, че това е така,, защото пиесата е много сериозна и абстрактна в същото време - тя показва нещата хем с увеличителна лупа, хем през телескоп.

Кой е най-големият ви източник на вдъхновение?

През повечето време идеите ми се появяват от нищото. Понякога предприемам някои изследвания или активно проучвам конкретни идеи или теми, особено когато имам някаква цел. Но след това проучване идеята винаги идва внезапно. Става нещо като обрат. Много пъти, след формулиране на идеята, която искам да изследвам, продължавам да мисля за това в продължение на месеци или години, преди да се свърши действителната работа. В случая със „Автопортрет" написах пиесата за една седмица - по време на една програма за художници, която се осъществи в резиденция в Ирландия, така че бях принудена да оформя идеята си. Но всъщност процесът беше много интуитивен. Вече имах някаква мисъл в главата си и написах всичко спонтанно. На края на резидентската програма, трябваше да представим проектите си. И тъй като всички актриси бяха заети, реших да го направя сама - без да имам представа какво ще представлява спектакълът. В главата ми аз просто трябваше да отговарям на набор от записани въпроси. Първия път всички бяха много изненадани (включително аз самата), а след това реших да го направя като предизвикателство и продължих да работя по него, както като писател, така и като изпълнител. Завърших работата за повече от една година, малко по малко. Веднъж щом съм сигурна, че съм избрала формата на проекта, ставам доста дребнава с останалите детайли

Още ли "запълвате своя автопортрет"? Цял живот ли трае този процес или не?

Мисля, че пиесата има своята структура, която никога няма да се промени. Има някои подробности, които трябва да преценя дали да актуализирам или не. Пърформънсът е много динамичен, защото никога не изпълнявам една и съща версия. Всеки път, когато имам изпълнение, редактирам саундтрака, така че въпросите, времето, темпото и т.н. да се променят донякъде. Така че това вече е избор и вид подход на действие в процес на напредък. Имах някои предложения да го публикувам, но отказах, защото си помислих, че идентичността ми е в разцвета си, така че ако я бях публикувала, тя щеше да се дефинира. Може би в бъдеще ще го публикувам и тогава ще се наложи да актуализирам автопортрета си.

Вашата работа е комбинация от видеа, снимки, поеми, рисунки и представления. Как избирате инструментите и театралните езици, които да използвате, за да представите вашето послание и концепция?

Когато имам идея за проект, тя винаги си идва със собствената си форма. Концепцията диктува формата. Обичам експериментите, така че да разнообразявам с различните жанрове е едно от най-големите удоволствия. Концепцията и формата са нещата, които най-много харесвам. И в този смисъл аз не избирам - самият проект избира формата.

„ACT фестивал за свободен театър" празнува своята 10-та годишнина тази година. Според вас какво е бъдещето на независимия театър?

Мисля, че тази криза с Covid 19 все някога ще свърши. Проблемът е, че светът няма да бъде същият, защото диктаторите и политиците като цяло ще се възползват, за да осъществят целите си. Това е голямата опасност в момента и ще се случи, независимо дали ни харесва или не. В този смисъл може би трябва да продължим тенденцията на театъра да се превръща в език, в който всекидневието и личността се вплитат в едно. Мисля, че независимият театър ще се развива още повече в тази посока. Ще са ни необходими повече преживявания на открито, а също и повече индивидуални преживявания; като тези малки събития. Хората ще се нуждаят от малко повече експерименти и новите форми на театър са идеални за това. Също така мисля, че има място за образование или поне някакво предаване на информация, взаимодействие с конкретни общности и т.н. - например работата на Boal във фабрики и частни домове по време на диктатурата в Бразилия. Нещо повече, независимият театър е по-гъвкав, така че може да играе всякакви роли.

Можете ли да ни кажете 3 причини защо трябва да гледаме независим театър?

Независимият театър е подобен на независимото кино, особено в Европа, където има традиции и разнообразие в тези области. И мисля, че е жизненоважно за хората да пазят това свое преживяване. От една страна за обществото като цяло е много здравословно да се запазят независимите продукции. Те остават по-близо до ежедневието, реагират мигновено на това, което се случва наоколо и предоставят на хората по-лично и реално преживяване. От друга страна в действителност считам, че независимият театър е по-вероятно да оцелее в последиците от кризата Covid19, тъй като е много гъвкав, докато много големи компании вероятно ще се сринат. Някои от тях ще бъдат подкрепени от правителствени програми, но това не винаги е добре, поне не във всички общества. Може да бъде форма на пропаганда. И за финал, мисля, че младите поколения, които са лишени от бъдещето си, могат да се придържат към тези независими форми на изкуство и да ги превърнат в нещо ново. Всичко зависи от самите представи - какво мислим за театъра, не само за Instagram или WhatsApp. Те могат да бъдат използвани за една по-разширена производителност - хората действат за пред камерата, правят сложни костюми, професионални продукции, грим, мобилизират приятелите си. Защо не свържем всичко това в едно?!

Последвай ни
Игра
Спечели акредитация за "София филм фест" 2020
Заедно със „София Филм Фест" ти предлагаме страхотната възможност да спечелиш акредитация* за 24-ото...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Виж целия календар >>
Web Analytics