Forced Entertainment е кошмарът за затвореното пространство на театъра. Определяни по всевъзможни начини от „хаотични" до „зашеметяващи", те отдавна са прекрачили границите на нормалното, представяйки 24-часови пърформанси, сомнамбулизъм в библиотеката на Манчестър и всякакви други предизвикателства за вкуса. Ние ще ги видим с еклектичната комичнострашна „Празна история" на 6 юни в кино "Люмиер" и на 8 юни на Сцена "Филиал" във Варна. Преди това се заинтригувахме как консервативна Британия търпи една експериментална формация вече близо трийсет години.

Вие сте скромен креативен екип от шестима души и това не се е променяло досега. Този формат не ви ли ограничава?

Тери О'Конър (Т): В началото ни беше много трудно да си намираме дати за представления. Правихме го от любов към идеята и това определи бъдещето ни - насочихме се към идеи, които не се усложняват от прекалени очаквания или от финансови нужди. Така нещата се получиха органично. Работейки в такъв колектив, се научихме на смирение, на това да вярваме на усилията си, без да контролираме свръхмного ситуацията.

Как театърът да бъде експериментален, когато всичко вече е било пробвано? Експерименталният ви метод променя ли се с годините?

Т: Не съм съгласен, че всичко е пробвано. Има още много да се изпробва. Най-малкият интерпретативен акт може да промени едно представление. Нашият собствен метод се променя от един проект на следващ, но основите винаги са били дискусия, импровизация, дискусия, импровизация и така до безкрай.

Значи добрият актьор непременно е добър импровизатор, така ли? Ако не е ясно намерението на актьора, винаги ли ще ви устройва едно подобно изпълнение?

Т: Обичаме да си играем с импровизацията, но често тя се превръща в една добре отрепетирана фикция. Събираме парчетата чрез импровизация, но след това ги редактираме чрез репетиции и така стигаме момента, когато те са повече или по-малко „поправени". Но не настояваме, че този импровизационен метод е единственият възможен, харесваме и други.

Губили ли сте вярата си понякога за тези почти трийсет години?

Т: Не и в нещото, с което се занимаваме. Понякога сме губили вярата си в определени аспекти от света, както сме си го въобразявали, но тази загуба се е промъквала обратно като вдъхновение за работата ни.

Как се справяте с предизвикателството на пазара? Лесно ли се финансирате?

Кати Нейдън (К): Финансираме се предимно от Съвета по изкуствата на Англия. Най-общо казано, така получаваме възможност да планираме тригодишна програма и да разчетем колко малки и колко големи продукции можем да си позволим. Търсим си и допълнително финансиране, а понякога също изпадат непланирани възможности - например „Празна история" беше подготвена във връзка със Spill Festival през 2009 г., които ни поканиха.

Колко фундаментална е връзката ви с публиката?

К: Много! Обикновено имаме директен контакт с публиката си. Живостта на театъра ни е приоритет. Отделно от това, опитваме се да стигнем до най-различни видове публика и не отказваме гастроли на всякакви места. А например за "Quizoola!" направихме 24-часово издание, излъчено онлайн, и така имахме хем стотина души, пред които играхме в залата, хем още хиляди пред компютрите. Такива неща ни предизвикват като творци.

Ваш цитат е, че „интересуваме се едновременно от объркването и смеха". А какво стои между тях двете?

К: Объркването и схемът са двете обичайни реакции на нашите спектакли. Смехът е удоволствието, а объркването - несигурността. Смехът прави хората уверени, а объркването - тъкмо обратното, което е важно за нас. Обичаме противоречията, обичаме различните реакции по едно и също време. Между смеха и объркването няма правилни и грешни реакции, има само реакции.

Може ли формата да надделее над съдържанието в театъра?

К: Процесът на случване на нещо може да е по-интересен от самото нещо, от съдържанието. Често подходът на актьорите към материала може да взриви публиката така, както всичко онова, за което всъщност се говори в пиесата.

Имате ли съзнанието, че сте революционери, както често пишат за вас?

К: Революционното е, че успяваме да се задържим заедно толкова много време, при това без никакви промени в състава. Струва ми се, че едно такова постижение би могло да мине за уникално по актуалните стандарти.

Световен театър в София представя: FORCED ENTERTAINMENT - ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО, "ПРАЗНА ИСТОРИЯ", НДК Зала 11, 06.06 (четвъртък), 19.00 часа;

Спектакъл, създаден от екип на Forced Entertainment Робин Артър, Тим Етчълс, Ричард Лоудън, Клер Маршал, Кати Нейдън и Тери О`Конър;

Текст, визия и режисура Тим Етчълc;
Фотографии: Hugo Glendinning / Tim Etchells ;

Очаквайте продължение