За втора поредна година повече от 1000 киносалона в Европа са част от инициативата Ден на европейското арт кино. Български партньор на проекта е Дом на киното, където на 15 октомври ще се покажат пет от най-успешните и награждавани европейски продукции за последната година. Сред тях е и „Тони Ердман", посветен на баща и дъщеря, които са загубили връзката помежду си. Австрийският актьор Петер Симонишек се превъплъщава в ролята на ексцентричния баща, който се превърна в любимец на мнозина.

Какъв е Тони Ердман?

Обичащ баща.

Ако можеш да пиеш кафе с него, какво би го попитал?

Как стана толкова смел? Откъде намери толкова кураж? Ясно е, че изхожда от любовта към дъщеря си, но аз му се възхищавам и бих искал в живота си да съм толкова смел, колкото е той. Всъщност той е голям приключенец и това ми харесва. Мисля, че е добър учител поради голямото си въображение. Той е играч. Има чудесни истории с дъщеря си, когато тя е била малко момиче. Тогава той се е шегувал с нея и заедно са се смеели много. Сега в тази ситуация той се опитва да свърже отново малкото момиче с бизнес дамата, в която се е превърнала дъщеря му.

Неговото мнение за политиката е много различно от това на дъщеря му. Той е за любов и мир, 1968-ма, а образованието на дъщеря му е против авторитаризма и сега тя иска да печели пари и да е успешна, да се изкачва нагоре в йерархията на консултантската компания, в която работи. Това й струва много и бащата го знае, докато тя може би не осъзнава съвсем какво й коства. Впоследствие, накрая, докато стои в градината и гледа, никой не знае какво става, но може би тя си мисли за това...

А според теб какво би ти отговорил той на въпроса за смелостта?

Отговорът би бил любовта към дъщеря му и болката от липсата на тази любов и отсъствието на разговор с нея. Когато бяхме във Вроцлав за Европейските филмови награди, млада жена дойде при мен и ми каза: „Благодаря Ви за Тони Ердман. Аз имах много лоши отношения с баща си, не си бяхме говорили 7 години, но след филма го поканих на вечеря." Това е повече, отколкото човек може да очаква. За мен това е наградата.



Има ли нещо, което би искал да промениш в него?

Той действа правилно според себе си и характера си. Обичам го. Това е задачата на всеки актьор - да обича своя персонаж. В случая изобщо не е трудно, лесно е да го обичаш, защото той е смел и благ човек.

В такъв случай коя е любимата ти негова отличителна черта?

Чувството за хумор. Има хора, които усещат неговия хумор. Както например в сцената с фермера, който му разреши да използва неговата тоалетна. И накрая той му казва: „Не губи хумора". Дъщеря му може би не го оценява, но после и тя успява. Има един момент, в който дъщерята също го провокира с шеги. Когато е сцената с мениджъра на нефт, те и двамата са на едно мнение за този човек и са в съгласие за играта спрямо него, без изобщо да си говорят. Те чувстват, че подходът им работи за това споразумение.

Марен Аде казва, че доста хумор се ражда от отчаянието...

Не го виждам като отчаян човек. За мен той е по-скоро самотен. Кучето му умира, ученикът му по пиано го оставя, разведен е и е сам. Някои хора биха тръгнали да търсят нова жена или хоби, а той смята, че е добре да се погрижи за дъщеря си и да намери отново път към нея. „Нямам син, нямам жена, нямам куче, нямам ученик, но имам дъщеря. И тя е твърде далеч от сърцето ми в момента, така че нека да опитам и да видя дали има нещо за възвръщане." Това го движи напред.

Как те избраха за ролята?

Дадоха ми сценария и ми казаха: „Ако ти харесва, кажи ни". И аз си помислих: „О, Боже, какво е това? Никога не съм чел нещо толкова лудо!" И се обадих на Йохана Вокалек, тя имаше сценария заради ролята на дъщерята. Говорихме си, че сценарият е страхотен и ако някой може да направи филм по него, би било изключително. И два дни по-късно казах на жена ми: „Хайде да отидем на почивка в Берлин, заради прослушването". Тя ме попита: „Наистина ли ще ходиш на кастинг? Всички те познават...", а аз й отговорих: „Да, но това е различно и искам да видя човека, който е написал този сценарий." Защото аз съм гледал предишния й филм „Всички останали" и знаех, че Марен Аде е много добра. Така че отидох там и бях много радостен да открия, че тя е съвсем нормално и чудесно момиче, много сърдечно и директно.



Направихме кастинг с камера - една дъщеря, втора, трета и след почивните дни ми се обади да ми съобщи, че има още няколко дъщери за мен. Отидох пак и след известно време тя ми каза: „Добре, ти си правилният човек и ще намеря подходящата дъщеря за теб." Бях много щастлив и имахме една година време да търсим и да намерим подходящата дъщеря и всички други персонажи. Тя прослушваше всеки, за да види как си взаимодействат. Това е много важен елемент за успеха на филма - подготовката му беше отлична.

Как се подготви за ролята?

Подготвих се с времето. Ходих на кастинг в Букурещ, а Марен винаги пишеше нови сцени за кастингите, не искаше да прослушва, използвайки сцени от сценария. Тя е толкова талантлива, че за нея е лесно да напише една сцена просто така, за няколко минути и това не е проформа, а има много смисъл и между редовете. Важно беше, че имахме много време за подготовка. Аз знаех, че ще играя във филма една година преди снимачния процес. Затова имах много време да мисля за Тони. Намерихме и дъщерята - Сандра Хюлер се яви и след пет минути беше ясно, че е тя. После Марен ни постави разни задачи - неща, които да правим двамата. Отидохме в един мол, аз бях със зъбите на Тони, за да свикна колко странно ги възприемат хората. Отворих плика със задачата и прочетох, че трябва да купя парфюм за майка ми, която е починала преди години, но аз искам да намеря същия парфюм. Отидохме до парфюмерията, подадох моята кърпичка на продавачката и я попитах дали усеща уханието и казах, че това е парфюмът на майка ми и търся точно него. Сандра пък имаше различна задача - да ме манипулира и да ме накара да купя различен парфюм. Забавлявахме се доста и после дойде следващата задача - тя трябваше да купи доста съставки за специални спагети. Всичко това го правихме, за да се подготвим, да се опознаем един друг.

А Марен гледаше ли ви по време на задачите?

Каза, че няма да ни гледа и че е упражнение за нас, но ние я видяхме - надничаше през рафтовете в магазина и се криеше.