Ева Путро e финландска актриса и сценаристка. Дебютира в киното през 2007 г. във филма „Граница 1918". През 2008 г. завършва Руския държавен институт за сценични изкуства в Санкт Петербург. Пише сценария на биографичния филм „Туве", посветен на световноизвестната писателка Туве Янсон. Творбата е финландското предложение за „Оскар" през 2021 г., а в родината й филмът й носи номинация за главните финландски филмови награди „Jussi" в категорията „най-добър сценарий". Ева Путро беше в София, зада представи лично филма „Туве", който е част от програмата на „София Филм Фест".

Всички жени във Финландия ли са като Туве Янсон - могат да цепят дърва и да си оправят сами електричеството?

О, не. Просто тя е много силен характер. Винаги иска сама да се справя с нещата. Тя е от тези жени, които не се страхуват от физически труд и когато нещо трябва да се свърши, тя го свършва. Аз не бих си оправяла сама електричеството вкъщи, а и във филма виждаме, че Туве не се справи по особено професионален начин.

Как решихте да напишете сценарий за Туве Янсон?

Ами просто един ден осъзнах, че във Финландия нямаме филм за тази толкова силна и почитана жена. По това време обмислях идеята да напиша сценарий за някоя силна жена и във филма главната роля да е женска. Да има малко баланс на мъжките филми. За мен феминисткият подход, женската гледна точка, е важен.

Във филма показвате само един период от живота й. Защо избрахте точно него? Той ли е най-интересният? Или пък заради любовната история?

Любовната история беше една от причините. Но има и едно друго нещо от този период, което ме докосна и това е трудността, с която Туве се сблъсква, а именно да избере върху какво да фокусира огромната си творческа си енергия - дали това да са детските илюстрации, рисуването, театъра или писането. И тя отваря всички врати, които се появяват пред нея. На мен това ми е близко, защото и аз се чувствам на кръстопът - има толкова неща, които искам да направя, имам идеи, които искам да реализирам. Филмът е и за това да слушаме сърцето си, да знаем какво искаме и да се стремим към него.

С изключение на това, че пуши като комин, Туве Янсон е представена почти като ангел, като същество от друга планета - тя винаги проявява разбиране, никога не се кара, като дете се радва на новото и непознатото. Така я виждате Вие или наистина е била такава?

Такава е била. Не е била човек, който натоварва и винаги я е било грижа за чувствата на другите хора, винаги се е притеснявала за хората около себе си, изпитвала е вина, ако не отговори на хилядите писма, които са й изпращани. Но това е и нейното проклятие, защото несъмнено е много тежко и изтощително непрекъснато да мислиш за другите. И всъщност втората голяма любов на Туве, Туллики, се опитва непрекъснато да я предпазва от саморазрушението.

Туллики явно е много различна от първата й голяма любов Вивика, която е във фокуса на филма и която непрекъснато наранява Туве.

Да. Туллики и Вивика са пълни противоположности. За мен беше интересно да представим във филма тази колкото силна и продуктивна в творческо отношение, толкова и болезнена и разрушителна любов между Туве и Вивика. Една любов, която просто може да те подлуди. За мен интересното беше как Туве трябва да се справи с болката от тази връзка, да израсне като човек.

Според Вас Туве Янсон е по-скоро една щастлива или една нещастна жена?

Това, което е настина трогателно при нея, е, че тя не е била много щастлива, но въпреки това е излъчвала толкова много светлина и радост. Писала е много за трудностите, които е срещала в живота си. Но, разбира се, не искахме да правим един тъжен филм. Всеки има и щастливи, и тъжни моменти в живота си. Не бих казала и че е била чак нещастна. Със сигурност работата, това да твори, е нещото, което я е правило щастлива.

В крайна сметка обичала ли е муминтроловете или не?

В един момент вече ги е мразила. В началото ги е обичала, но по-късно заявява, че е наистина уморена от тях. Тя дори пише роман, където главната героиня създава по случайност измислени герои, които публиката харесва, но които за нея не са истинското й призвание.

Вие сте актриса и сценарист. Имате ли все пак предпочитания към една от двете професии?

Мисля, че предпочитам актьорството, защото е по-опасно, налага ти се да реагираш на момента, позволява ти да общуваш с много хора. При писането съм сама, а това не ми е особено приятно.

Защо тогава се захванахте с писането на сценарии?

Ами такава съм си. Като имам идея, която според мен е добра, не мисля много за последствията или за пътя, по който ще ми се наложи да мина, докато постигна целта си.

Четох някъде, че искате да пишете сценарии за силни жени?

Да. И като казвам силни жени нямам предвид задължително те да са положителни характери. Например новият ми сценарий е за една наистина много лоша жена, макар и измислена героиня, а не реален персонаж. Филмът вече има режисьор и продуцент - и двамата са мъже, но мисля, че ще работим страхотно заедно. А аз ще изпълнявам и главната роля.

Скандинавските държави са пример за еманципацията на жените и за едно по-голямо равенство между половете. Всъщност имат ли проблеми финландските жени и какви са те?

Знаете ли, някога дори не разбират какво искат да кажат с това „неравенство" на жените. Казвах си: „Какво? Аз съм такава късметлийка, че съм жена." Така че за мен беше изненада, когато разбрах, че не навсякъде е така. Сега виждам всички тези малки примери за неравенство, които се срещат и във Финландия, така че и при нас не е постигнато пълно равенство. Вземете филмите - там имаме по-малко жени-режисьори или главни женски роли. И това е едно някак скрито неравенство.

Завършила сте Театралната академия в Санкт Петербург. Защо избрахте Русия? Знаехте ли руски език?

Знаех, че школата им е много добра. И не, не знаех руски. Но както вече казах, когато имам идея и цел... (смее се). Научих руски, както научих и шведски. Всъщност шведския започнах да уча, когато реших да пиша сценария за Туве, защото тя беше шведскоговоряща и във филма щеше да се говори на шведски. А и ако исках да имам роля в него, се налагаше да говоря езика.

Имате ли любим цитат на Туве Янсон от книгите й или от нейни изказвания?

Не. Мисля, че самата тя, с личността си и с творчеството си, е достатъчно вдъхновение.