Stand.bg

Историята: Когато един от най-добрите филмови режисьори решава да направи филм, базиран (независимо дали е чистокръвна адаптация или просто режисьорска интерпретация) върху литературно произведение, съвсем естествено очакването на лентата се сдобива едва ли не със свещена окраска.

Още когато се появи информацията за новия проект на Тим Бъртън, вълнението ескалираше невъобразимо с всяка разомагьосана микроинформация и детайл около филма.

Няма нужда да ви припомням кой е Тим Бъртън, какво точно прави и защо е адски добър в работата си, независимо в кой спектър от нея. Stand.bg отчетливо е отдал (и ще продължи да го прави) дан на този необикновен творец и на неговите занимания.

Тим Бъртън обаче се захваща с литературен сюжет. Никога не съм си представяла, че някой, различен от него, ще е способен да опитоми неописуемите писания на Луис Карол (Lewis Carroll).

Карол е видоизменен. Малката Алиса не е толкова малка в представите на Бъртън - тя предстои да се сгоди за самодоволен подрастващ лорд с деспотична майка. Алиса обаче е доста своенравна. Още в детските си години тя е особено дете с богато въображение, което всяка нощ броди из своите сънища. Баща й я подкрепя в тази симпатична детска ирационалност. Когато е вече девойка, Алиса е сама в строгия свръхразумен свят на викторианска Англия. И заешката дупка май е единственият път към бягството.

Целият сюрреалистичен запас, плетящ тъканта на текста, цялата тотална алогичност, която обсебва магически, са усещания, които Бъртън като че ли би разбрал най-добре. Доказвал го е доста пъти, силата на въображението му няма как да стои под съмнение.

Самият Луис Карол или Charles Lutwidge Dodgson (истинското му име) е математик, владеещ изкусно писателския занаят. Най-вероятно всички сте запознати с митовете, бродещи около персоната му (обвиненията в педофилия например). Неоспорим факт обаче представляват двете му разкошни новели: „Алиса в страната на чудесата" (1865 г.) и „Алиса в огледалния свят" (1872 г.). И двата текста се опират на т.нар. литературна безсмислица и са толкова контра логика и разум, толкова влудяващо противоречиви, че няма как да се вместят единствено в графата „детска литература". Друг е въпросът, че може би само детското въображение е способно да проумее тази лудост без да я поставя под въпрос.

Бъртън прави сплав от двете новели, заемайки герои, налични само в книгата от 1872 г. като Бялата Кралица и Джабъруоки и поставяйки ги в Страната на чудесата.

Резултатът: Като сюжет нещата са максимално опростени. Сценарият може да ви се стори плитък, дори обидно семпъл, ако сте чели една от двете или и двете книги на Карол. От объркването и мрежата от рационалност с обратен знак не е останало почти нищо. Тесктовете на Карол са фрагменти без видима смислова нишка помежду си, докато филмът на Бъртън представя цялостна история с начало, завръзка, кулминация и край. Някъде попаднах на изказване на Бъртън, че точно смисловата разглобеност на книгата го дистанцирала и затова решил да превърне хаоса в ред (дано никога да не е казвал нещо подобно). Именно това преднамерено опростяване е един от проблемите на филма.

Историята, такава, каквато я познаваме от Карол, отсъства именно във фантазно-лудата си същност. Анимацията от далечната 1951 г. например несъмнено си остава най-доброто филмово тълкуване на новелите, правено някога. Walt Disney може да се похвали с гениална лента, уловила всички мисловни прищявки на Карол. Ако не сте я гледали, направете го преди филма на Бъртън. Това там е същинската Алиса или поне нейн много точен цитат.

Силата на Бъртън, както се случва с последните му няколко проекта, се крие във визуализацията.

Червената Кралица, изиграна брилянтно от Хелена Бонъм Картър, Лудият Шапкар (Джони Деп), Бялата Кралица (Ан Хатауей с много добро превъплъщение, едновременно мила и нежна, но и с психо забежки) така или иначе остават завинаги във визуалната история. Те са иконични. В „Булката труп" ("Corpse Bride") от 2005 г. ситуацията беше идентична - слаб сюжет, но невероятни образи.

Бъртън си остава велик в препредаването на персонажите. Филмът е рай за воаьорите - красив, с изострен ильозорен момент, със зловеща отсянка. Всички персонажи са издържали теста за печеливша визия: Валето, двете кралици (които се оказват сестри, антагонисти), Чеширският котарак, психарските близнаци Туидълдъм и Туидълдий, абсолютната инкарнация на мъдростта или гъсеницата Абсолем, нервозният заек, свитата на Червената Кралица и армията й от карти (алюзии с ръгбисти). Госпожица Васиковска се справя също добре въпреки болнавия вид на героинята й. Шапкаря не го споменавам умишлено.

Разомагьосана приказка, преразказана за широка аудитория. Истината остава в писаното слово. И в добрите времена на Disney.

Премиерна дата - 5 март