Робърт Уилсън е институция в света на експерименталния театър. Но това не изчерпва обсега му на творене. Уилсън е едновременно сценограф, драматург, оперен режисьор, видео артист, хореограф, художник, скулптор, мебелен дизайнер.

Сюзан Зонтаг счита неговите работи за едни от най-влиятелните и мащабните (като замисъл и изпълнение) „продукти" във вселената на сценичните изкуства.

Уилсън работи съвместно и с редица артисти с различно амплоа. Има съвместни проекти с композитора-авангардист Филип Глас, с Уилиям Бъроуз, Алън Гинзбърг, Том Уейтс.

Уилсън се справя блестящо с всичките си творчески превъплъщения. Спечелил е Златен лъв за скулптура от Венецианското биенале (1993), има номинация за Пулицър (1986).

През последните 5 години се е фокусирал върху грандиозен проект в сферата на видео-арт техниките, озаглавен „Voom Portraits". Проектът се ражда вследствие партньорството между Уилсън и компанията Voom HD Networks. Работата се състои от около 150 видео-портрета на известни личности от света на театъра, киното и операта, на животни и обикновени хора.

Портретите са досущ като платна и портретни фотографии, но са „положени" върху плазмени екрани. В някои от тях са заложени сюжети от пиеси (например от „Happy Days" по Самюел Бекет, където Уинона Райдър играе Уини) или от филми ("Rear Window" и автентичните horror-филми). Видео-портретите не могат да бъдат описани. Усещането, което се активира при досега с тях, циркулира около сюрреалното и съноподобното.

Видео-портретите, с продължителност от 20 секунди до 30 минути, представляват едновременно сценичен акт, скулптура, живопис дори. Почти незабележими движения на портретираните, на изключително бавен каданс, превръщат обикновеното „гледане" в дълбоко преживяване. Понятията за време и пространство като че ли губят класическите си определения, а може би губят и основанията си за съществуване. Следи от музика, странни звуци, „части" от доловими гласове съпътстват някои от портретите.

В този проект Уилсън обединява театър и кинематографски стратегии, включва елементи от минимализма, абстракционизма и дори деконструктивни методи, отнасящи се до функциите на езика (Жак Дерида).

Зрителят едновременно възприема време, пространство, сценичност, пърформанс, образ, звук, текст. Тези елементи са инцидентно вклинени в структурата на видео-портретите, като че ли „без да искат" издават присъствието си.

Класическата представа за портрета е съчетана с езика на театъра, със сценичността, с кинематографския образ. Брад Пит, Уинона Райдър, Стив Бушеми, Дита фон Тийз, Уилям Дефо, Исабела Роселини са само малка част от портретираните.

Част от това магическо, фантазмено и разколебаващо обикновената сетивност изживяване може да бъде усетено до 13 март 2010 г. в берлинската галерия Galerie Thomas Schulte. Паралелно с тази изложба, пак в Берлин, в Kunsthalle Koidl от 9 февруари до 2 май ще бъде показана друга част от проекта "Voom Portraits".

 
Galerie Thomas Schulte се намира на адрес: Charlottenstrasse 24, D-10117 Berlin
Kunsthalle Koidl се намира на адрес: Gervinusstrasse 34, 10629 Berlin