Васил Гюров е от онази особена порода хора, които привличат вниманието ти, когато те погледнат и ти заговорят. Той притежава онази рядко срещана черта - да бъдеш над нещата. Васо не ламти за кинти, не е преритал за слава и не му пука за фенките. За разлика от много други басистът на „Ревю" прави нещо, за да промени милата родна картинка, поне в своята област.

Всеки плюе времето, в което живеем. Но като вземем предвид, че то ражда изпълнители като Lady Gaga, Миро и Графа, може би си заслужава да си хвърлиш плюнката върху него?

Плюнката звучи прекалено грубо. Чак такива думи не бих употребил. Бих променил този свят така, че на мен да ми харесва, вмеcтo дa гo плюя. Целият не мога да го променя, но тази действителност, в която аз живея, се опитвам да я изменя. Винаги ще има хора, недоволни от едно или друго. В никакъв случай не бих казал обаче, че този свят заслужава да се изплюеш отгоре му.

Културата сякаш все повече минава в ъндърграунда. Налице са изпълнители, които да предложат качествен и различен продукт, но хората, които ще му се израдват, са една шепа. Има ли изход от това положение?

Сигурно има изход. По този въпрос можем да си говорим дълго. То си е световна тенденция нещата да се комерсиализират и да се появяват хора като Lady Gada, която всъщност има някои дoбpи идеи  и положителни черти - по-грозна е от останалите.
Аз лично съм фен на групите. Те създават истинската музика. Това, което прави една група от 4-5 човека, е немислимо да се срaвни с измисленото от един изпълнител. Тези неща все повече са подчинени на големите компании. Те се водят от парите и правят нещо, предназначено за масовия потребител. Няма я онази естествена избирателна способност, която е съществувала през 60-те и 70-те. Сега можеш да създадеш нещо, което не струва и 5 стотинки, но ако имаш зад гърба си мастит продуцент, след 1-2-3 години ще станеш хит сред подрастващите. Това е моето обяснение за комерсиализирането на рока и попа в световен мащаб.

Ти организираш концерти, участвaш в благотворителни акции, защитаваш правата на музикалните творци. Не са ли те подтиквали, не ти ли се е искало да заемеш някакъв по-отговорен пост в държавната администрация в сектора за култура?

Държавната администрация ми звучи много отблъсквaщо. За добро или лошо вече 3-4 години се занимавам активно с „Музикаутор" и ПРОФОН, които са дружества за защита на авторски, продуцентски и др. права. Това е продиктувано от факта, че в България нещата са на толкова ниско ниво, че ако самите представители на тази гилдия не си помогнем, не можем да очаквaме подкрепа от никъде. Аз и още няколко колеги, които се броим на пръсти, се опитваме да променим нещата. Принудени сме да обикаляме по министерства и др. учреждения, където не е нашето поле за изява, но няма начин.

Бойко Борисов или Big Brother?

Със сигурност Бойко. Ако се позамисля малко, ще измисля нещо по-добро с две Б-та, но не мога да се сетя за по-тъпо нещо от Big Brother.

Виждаш ли някоя млада група, която да продължи и да обогати завета на Георги Минчев примерно, на „Ревю"?

Ако говорим за завет, Георги Минчев със сигурност е оставил такъв. Но „Ревю" е все още действаща група и има още много какво да даде. И аз, и другите хора имаме доста идеи в това отношение. Винаги ще има мислещи млади хора, които да правят стойностна музика. В това отношение аз определено съм оптимист. Има много групи, които си заслужават.

„Ревю" започнаха да се изявяват на сцена почти всеки месец - това беше немислимо преди години. Можем ли да очакваме нещо по-мащабно? Турне или албум...

Не смятам, че въпросът е да се издаде албум, който да се продава просто ей така. Ситуацията с дисковете в цял свят е просто отчайваща и не виждам смисъл в това да излиза нещо наведнъж, да пльоснеш 10-15 готови парчета. По-добре е да издаваш нещо на момента, в който то се роди. На мен като че ли по ми се правят отделни неща с различни изпълнители, отколкото нещо цялостно. В момента с Миленита мислим да запишем нещо заедно. Тежи ми, че в последните месеци и години дори, покрай заниманията с административни глупости, нямам необходимото време да създам албум или парчета, както ми се иска.

Ти си част от едно поколение, което в голяма своя част се качи на „безпътния автобус". Но избра да се върнеш, защо? Какво би казал на младите хора с идеи и търсения, които се колебаят дали да не си потърсят късмета навън?

Бях година и нещо в Германия и реших да си дойда на море у нас. След 1 месец там не си и помислих да се връщам там. Но не бих дал на никой никакви рецепти. Всеки трябва да слуша сърцето си и да постъпи, както намери за редно. Аз лично исках да стигна до Щатите и да се пробвам със свирене да пробия, но така и не успях. Имах 7 отказа, 4-5 черни печата. Но никога не съм имал идеята да оставам на всяка цена. Както тук, така и навън, има достатъчно неща, за които да се бориш и които да отстояваш.

В едно интервю казваш, че си свирил по 12 часа на ден. Защо точно на бас китара?

Така е, една година свирех по 12 часа на ден. Открай време си обичам баса. Винаги ме е привличал, а когато свириш на един инструмент толкова години - той става част от теб.

Не мога да не те питам: ти си еротичен блян за не едно поколение българки. Даже моите приятелки и бивши съученички, които имат поне малко акъл в главата, примират по теб. Ти обаче винаги си изглеждал абстрахиран и дори леко интровертен по отношение на това внимание...

Интровертен, защото не се усмихвам и не ги каня след това на масата ли? Аз съм си такъв човек и в живота, не само на сцената. За едни неща съм интровертен, за други като приятелите съм доста екстровертен.

Коя е Ралица?

„Ралица" е текст на Киро Манчев, той най-добре знае коя е. От моя гледна точка това е събирателен образ на идеалната жена. Името идва от една популярна по онова време Ралица.

Започва все повече да се шуми около т.нар. реюниън на Кравай. Би ли казал няколко думи по тази тема?

Бях на сбирката, състояла се на 13-ти май и беше нещо доста внушително. Отидох късничко, към 20:30, и при все това се бяха събрали доста хора (около 500-600 човека). Бях приятно изненадан от духа, който цареше у всички. Видях много приятели и познати. Съмнявам се, че ще стане нещо системно. Може би ще се събираме през определен период от време. Когато едни хора са били свързани от подобна проява на духовност, цялото това нещо се превръща в морал.

Има ли нещо по-страшно от продал се журналист и музикант без послание?

Със сигурност има и по-страшни неща. Една ядрена война например. То е жалко за самия тип, който се е продал. Освен ако не е проститутка или футболист де.
Хора всякакви и всеки се бори за нещо различно. Наскоро бях заклеймен в един спор, защото поддържах тезата, че парите не са най-важното нещо, а бях в компанията на продуценти. Аз продължавам да отстоявам тази теза и с нея ще си умра някой ден. Неща като чест и достойнство са далеч по-важни. Никога не съм имал нужда от финикийските знаци - те винаги са ми стигали.
Ако се върнем на първия ти въпрос - за онези изпълнители, ще кажа, че все повече се превръщаме в едно консуматорско общество. Общество, в което всички се смеят на онзи, който заяви, че кинтите не са най-важното.
Прави ми ужасно лошо впечатление, че повечето от онези, които са пускани по радиа и телевизии, въобще не се интересуват каква музика или текст създават. За тях е много по-важно кога е следващото светско парти, как ще се облекат за него и къде ще застанат, за да ги снимат по-добре „одухотворените" ти колеги журналисти. Те винаги се забавляват и непрекъснато повтарят, че "трябва да гледаме позитивно на нещата". Тези хора нямат послание, не  казват нищо и съответно нямат публика. Те затова и не правят нормални концерти с платен вход, но присъстват на всяка по-засукана халтура. Винаги съм си мечтал да се запозная с техни фенове.
По всички медии се въртят едни и същи такива герои,а единствента читава телевизия - ММ, бе закрита.
Един селски ПР шества из улиците на София. 90% от тези хора, които срещам всеки ден, въобще не са израснали тук, а в един момент променят кардинално средата. Преди 20 години беше различно и честно казано днешната ситуация ме натоварва. Не искам да бъда разбран погрешно - имам много приятели от провинцията, но в момента средата е страшно изродена. Най-лошото е, че подрастващите ще сметнат това за нещо нормално, ще го възприемат като правилния модел на поведение. Някакви позьори, парвенюта и слагачи подмениха средата и статута, докато ние им се присмивахме и си казвахме, че никога няма да бъдем като тях. Аз нямам против малцинства, чужденци или хората от провинцията, но съм против такива, които се продават с лекa ръка и са готови на всичко само и само да ги дадат по телевизията.

Сякаш медиите имат най-голямо вина за това състояние?

Ще цитирам един факт: по БГ Радио групите „Контрол", „Хиподил" и „Ревю" (които събраха 7 000 души в ‘Зимния дворец" и още 1 000 останаха отвън) са пускани общо 6-7 пъти по-малко от Силвия Кацарова, да речем, която е вдъхновител за 2009 г. Тези три банди могат да вдъхновяват, но когато на подрастващите им отнемеш инспирацията и им предложиш платени poтации, тогава тези още неосъзнали се напълно хлапета биват лишени от искрата, която търсят и заслужават. По националното радио нещата са идентични.

Не смяташ ли, че в днешно време хората обръщат прекалено много внимание на шепа вулканична пепел, вместо да прогонят облаците, затулили надеждата им за по-добър живот?

След такива тъмни облаци винаги се излива пороен дъжд и пеква едно красиво слънце. В това отношение съм оптимист. Материята никога няма да победи духа, както и духът не може без материята.