декаСТЕНДски хроники

Да разпилееш балканския си мозък по The Wall - втора част

<    обратно

Ден първи

Ден втори...


Събуждането на следващия ден за жалост не бе следобеда, а в ранни зори. Суетня и глъчка като в курник, но няма как - трябваше да започнат новите приключения. По-голямата част от компанията се стегна и пое към хърватския национален парк Plitvička jezera, а другата (уморената и вече виждала „Плитките езера") реши да си доспи.

Тук пътищата на героите ни се разделиха и тъй като едва ли ще ви е особено интересно да четете за шматкане из загребските сокаци и изучаване на местните нрави в подходящи за целта бирарии, ще дадем думата на някой от другите участници в това приключение да обясни насладата от обикалянето на "заблатената" местност в компанията на безчетен брой азиатски туристи.

След приятното прекарване на първата вечер, запомнена с 46-и номер сръбска плескавица, наливно Ozujsko, спечелен бас и завършила с нечленоразделни разговори между последните оцелели и хостелесата Ивана, се отправихме на плануваното пътуване до „Плитките езера" в непълна, но качествена компания.

Набрали скорост от 85 км/час, динамичното ни пътуване, наподобяващо дестинацията от Асеновград до Бачковския манастир, бе изненадващо възпрепятствано от хърватски органи на реда, които се огледаха в нашите 5 км отгоре над позволената скорост и неизползван по предназначение заден колан. Но на Балканите нещата са различни и от 500 куни (около 140 лв) никой не бяга... единствено от мислите на Марио се изпариха предвидените сувенири.

Въпреки подмолния опит да ни спрат развитието, все пак изминахме оставащите 10 км до Плитвице. Заплащайки вход като за второразрядна група в клуб Toucan в Студентски град, ние вече бяхме там. Виждайки уникалната природа, веднага асоциирах тази грамада от течаща вода с пиенето, което всички сме поели и се запитах дали бихме могли да достигнем дебит, подобен на този на водопадите.
zagreb3_480_01
Изобщо това е едно от местата, които задължително трябва да се видят. Препоръчваме го горещо на Ники Лозанова за поредната й фотосесия, на амбициозни предприемачи, желаещи да отворят китайски ресторант, и не на последно място на рибарите, защото риба има много.
zagreb6_480_01
Събрали снимков материал за Facebook и поради невъзможността да уловим друго освен неособено членоразделна азиатска реч, решихме да се задоволим с разглеждането на 1/4 от този природен феномен - все пак вечерта бяхме на концерт.
zagreb5_480
Така спазвайки всички ограничения, заредени емоционално (и не само), се прибрахме при Ивана за Голямата вечер...

Ин и Ян на стройната ни организация се съединиха отново в средните следобедни часове, тръпнещи в очакване на шоуто на „прогресивния левичар" Роджър. Докато едни решиха да се подкрепят с храна преди концерта, други предпочетоха да си побъбрят с представители на братския босненски народ. Момчетата, работещи във фабрика за тютюн, бяха доста дружелюбни и ни обясниха, че в Сараево чалгата също като в София бушува със силата на цунами из японски острови.

В пълна бойна готовност, заедно с новите ни другари, се отправихме към трамвайната спирка, откъдето да вземем мотрисата за „Арена Загреб". Тамошните превозни средства, движещи се по релси из града, нямат нищо общо с нашите „щайги". Въобще не си представяйте консервна кутия, подобна на тракащите из софийския център. Трамваите са нови, приветливи и въпреки че нужният ни номер 14 отиваше към залата, където щеше да се проведе мащабно събитие, той изобщо не бе претъпкан. Билетът струваше 8 куни (към 2,5 лв. - бел.ред.), контрола не се появи и всички продължихме доволни към зданието, подобно на „Алианц Арена" в Мюнхен.
zagreb9_480
След около километър ходене пеша в права линия заветната цел се „белна" пред взора ни. Последваха задължителните снимки за спомен и щурм към входа. Въпреки очакванията ни, че влизането в подобно модерно съоръжение ще бъде безпрепятствено, истината се оказа съвсем друга. След близо 30-минутно придвижване най-сетне бяхме в „търбуха на Моби Дик" и решихме да инспектираме тоалетните и щандовете за мърчъндайз и бира. Първите и последните локации бяха на ниво, а средните се отличаваха с европейска величина на цените.
zagreb10_480
Намиращи се вече в самата зала, със задоволство открихме наличието на няколко родни трибагреника и съжалихме, че не успяхме да се сдобием с билети за трибуните. Заели позиции току пред пулта на тонрежисьорите, отброявахме минутките до появяването на Уотърс на сцената.

Да се нарече концерт нещото, което близо 24 000 души видяха в онази нощ, не би било напълно правилно. Може би по-точната дума е спектакъл, обединяващ в себе си звукови, светлинни и пиротехнически ефекти. Строенето и бутането на стената, присъствието на куклите на Учителя, Майката, жената, способна да вземе сърцето и душата ти, Прасето - само потвърждаваха това определение.

Но всичко започна към 20:10 местно време с макетен самолет (с приблизителни размери 3х3м), забиващ се в единия край на зида. При вида на един от основателите на иконите Pink Floyd публиката изригна като Помпей, а откриваща бе "In The Flesh?". На третото парче (легендарното "Another Brick in the Wall: Part 1") вакханалията вече бе пълна, защото спуснаха чучелото, въплъщаващо всичко закостеняло, лицемерно и пуританско. На подиума се появи и детски хор, чиито невръстни членове дейно се опитваха да прогонят ненавистния образ с пеене и по детски невинни жестове.

"Mother" - друга забележителна композиция на британеца, ни накара да се замислим за майчината фигура, за личния избор и още много неща. Освен това ни напомни, че Big Mother is watching you. Още една впечатляваща песен прозвуча през първата част на шоуто: "Don't leave me know". На все по-разрастващата се стена се появи снимка на опасно красива жена (вероятно съпругата, зарязала музиканта и след развода, с която той започва да взима силни антидепресанти и създава крайъгълния за Floyd албум "The Wall" - бел.ред.), чиито очи бавно започнаха да се пълнят с катран. Чернилката постепенно се спускаше по лицето, като вече бе примесена със зеленикава гнилоч, сякаш метафора за една погинала любов.

След „Goodbye Cruel World" стената бе напълно иззидана и настана време за антракт. Да, правилно прочетохте - за антракт, който ни даде възможност да презаредим с напитки и да се убедим що за тучни аграри могат да бъдат хърватите, дюдюкащи по адрес на жена, която очевидно е в компанията на друг мъж (в случая не говорим за бачкатори на строеж, а за хора, отишли да се насладят на извънорбитална музика - бел.ред.).

Началото след почивката бе космическо и тематично - "Hey You". След което албионецът и групата му ни попитаха "Is There Anybody Out There?". Най-разтърсващото изпълнение за вечерта носеше името "Comfortably Numb" и по време на китарното соло червеите запъплиха по мозъчните ни гънки. Дейв Килминстър бе на платформа върху стената и един-единствен лъч зад него го правеше да изглежда като магическа фигура, разсичаща времето с рифовете и солата си.

До края на представлението чухме още една класика - „Run Like Hell", и дори усетихме нещо като местна любезност от страна на младеж, който услужливо ни предложи джойнта си. За жалост на някои от нас тази екстра не им понесе и трябваше да бягат като бесни навън, за да не припаднат в душната зала и така пропуснаха падането на стената. То бе громоломно и просто се яви като финалния щрих на тази невероятна вечер.

Колкото и да се опитваме да се правим на интересни, не може да отречем, че това сигурно е било най-завършеното и перфектно шоу, което всеки един от тези 24 000 зрители в залата е гледал. Гласът на родения в Грейт Букъм великан не „мръдна" нито веднъж, звукът бе перфектен, сценографията - зашеметяваща, мултимедията - оставяща те без дъх. Емоцията всеки носи със себе си - тя не е билет, чиято стойност се измерва в материални величини и няма изпълнител, който да ти гарантира разтърсващо преживяване, освен ако ти не му „позволиш" да стигне до теб. А музиката на Роджър Уотърс отдавна не се коментира - тя е достигнала всички възможни земни висини, срутила е всички изпречили се на пътя й стени, и пътува някъде из всемира. Всички насладили се на живо на творчеството му трябва да се чувстват щастливци.

Намерили отговори на всички „космични" въпроси, които някога са ни вълнували, отново се отправихме към центъра на града. Превъзбудата, примесена с умора, нямаше как да ни остави да заспим скоро, а освен това имаше набелязан за посещаване бар. В него не се виждаше жива душа, но предвид късния час и това, че бе средата на работната седмица, това ни се стори нормално.

Направи ни впечатление, че вътре не се пуши, което все още е голяма рядкост при подобен род заведения в милата ни татковина. След няколко бири и много смях отново останахме в редуциран състав. Запасихме се с порядъчно количество пенлива течност от денонощна будка, което дори доведе до предупреждение от страна на патрулиращи полицаи, че не можем да я консумираме на обществени места... сякаш сме имали такова намерение.

След импровизирано интервю с един от най-колоритните членове на компанията, все още предизвикващо спазми в областта на коремните ни мускули, най-после си легнахме в малките часове на нощта. Явно незагубил от чувството си за хумор, въпросният субект реши да напише няколко реда за пътуването на част от трупата ни до близко отстоящия Марибор.

Ден трети

Последвай ни
Игра
Спечели акредитация за "София филм фест" 2020
Заедно със „София Филм Фест" ти предлагаме страхотната възможност да спечелиш акредитация* за 24-ото...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Виж целия календар >>
Web Analytics