Британската поп-рок банда Placebo пристига за концерт в
София на 13 септември. Третото гостуване на групата в България ще се състои в
Зимния дворец на спорта.
Датата е част от...
След „Open Hearts", „Братя" и „След сватбата" един от най-успешните датски режисьори - Сузане Биер, и съсценаристът й Андерс Томас Йенсен („Ябълките на Адам") са...
© Marc Da Cunha Lopes
Първият сблъсък с работите на френския фотограф Marc Da Cunha Lopes винаги
е сравним с внезапно изпадане в ступор. Едновременно свръхреални, едновременно
с крещящ фантастичен елемент, който осветлява границата между реалност и
фикция.
Във фотосите му са разпознаваеми отделни културни сюжети,
вдъхновения от киното и литературата. Серията фотографии, закачащи се с Алиса (но
по-скоро тази на Луис Карол отколкото Алиса на Тим Бъртън), се движат между
перверзията и драстичната ирония.

Хиперболата е като че ли любимо средство на Lopes. Мишка с големината на дете; ножица,
заемаща цяла офисна стая; хлебарка, боравеща с техника.
Присъствието на грациозен horror-елемент
също е характерен белег на работите му. Препратка
към фигурата на американския психар, който съжителства с робот (със съвършени
физически дадености), мрачна сцена с човек-овца (Дейвид Линч и/или Харуки Мураками -
сами преценете), полу-хора, полу-октоподи и всякакви слузести анималистични
референции („Град Отчаяние" или нещо друго на Стивън Кинг).

Преувеличени детайли, формиращи впоследствие цялостната идея
и внушителен хиперреализъм. Независимо дали
става дума за рекламни фотографии или художествени такива, винаги е осезаем
един притаен ужас, една нагнетяваща се критическа позиция и зловещо иронизиране
на съвременния свят.
Безразличието към фотографията му е невъзможно.