Кино

Дневникът на Педро Алмодовар по време на карантина - трета част

<    обратно

Дневникът на Педро Алмодовар по време на карантина - втора част

В третата част на своя дневник за живота под карантина Педро Алмодовар разкрива книгите и филмите, които държат меланхолията и тъгата настрани по време на изолацията му. 

Последните дни се събуждам без енергия, изглежда карантината ще поостане още няколко седмици. Странното чувство от първите няколко дни, когато човек преживява нови усещания, вече е изчезнало. Предполагам, че това е една от опасностите - да се поддадеш на рутината на ежедневието.

Започвам да пиша без вяра или посока, с крехката надежда, че това упражнение ще ми помогна да избягам от меланхолията и тъгата, или поне онази пасивна тъга, която те докарва до най-удобния ъгъл на дивана. Днес имам чувството, че къщата поглъща цялата ми енергия. Изсмуква ме като вампир и ме оставя твърде изтощен, за да посрещна деня и нощта.

Винаги имам неща за четене и гледане. Засега съм зарязал сценариите си - оставям ги да си починат. Историите също имат нужда от почивка; това е естественият начин да отлежат и да узреят.

 „Las bieuty queens" („Кралици на красотата")

Вчера спасих деня с колекцията от истории на Иван Моналиса Охеда „Las bieuty queens". Звучи като книга за травестити и транссексуални, и е точно за това, но не само. Моналиса е чилиец и в тези истории разказва ежедневието - или по-точно „еженощието" - на група латиноамерикански травестити и транссексуални, които работят на улицата, проституират по барове и по не много препоръчителни задни улички на Ню Йорк. Американската мечта, видяна от височината на хубав чифт токчета, превърнала се във всекидневен кошмар.

За тези „нощни красавици" (biuty queens) насилствената смърт идва с територията. Историите можеха да са много мръсни, но Иван Моналиса има таланта да дари героите си с жизненост и грациозност. Разказва за техните несгоди като за нещо неизбежно, но с хумор и без да ги превръща в жертви. Това са истории за оцеляване на фона на миграционните политики на Тръмп, с герои, които заобикалят всички опасности на града с хумор и много солидарност помежду си. Те делят наркотици, сводници, награди за красота, синдроми и делириуми, но са едно много сплотено общество.

Напомнят ми за съседите на майка ми, когато тя се завърна да живее в родния си град през последните години от живота си. Съседите се грижеха за нея много по-добре отколкото ние бихме могли. Солидарността и грижата, бликащи между съседските прозорци на улицата на майка ми, са едно от най-красивите неща, които си спомням от родния си град. Не е странно, че Джулиета Серано казва на сина си, че не иска той да включва съседите й в неговите филми. Съседите са свещени, в пълния смисъл на тази дума.

Те не си приличат - показват много различни човешки пейзажи и социални обкръжения - но книгата на Охеда ми напомня за моята книга с истории за Пати Дифуза. Моята е хедонистична художествена проза, докато всяко изречение в „Las biuty queens" излъчва реализъм.
Препоръчвам и двете, ако нямате да правите нещо по-интересно. Уверявам ви, че четенето ще е забавно и леко.

"Desierto sonoro" ( „Архивът на изгубените деца")

Но говорейки за латиноамериканците - жертви на миграционните закони на Тръмп - трябва да ви препоръчам прекрасната и вълнуваща книга на мексиканската писателка Валерия Луизели „Архивът на изгубените деца". Тя е точно обратното на гореспоменатите две книги - не е лесно четиво - но аз бях развълнуван от нейната оригиналност и красота на изказа. Книгата е като роуд мууви за една женена двойка звукови документалисти, които записват звуци и заедно с малките си деца предприемат пътуване от Ню Йорк до Аризона.

Не искам да разкривам твърде много сюжета. На фона на пустинята и мотелите бракът им се руши.Той търси следи от последната група апачи, капитулирала пред американската военна сила, а тя иска да документира групите от деца, които пресичат пустинята и пристигат на южната граница на страната в търсене на убежище. Сривът на брака на тези двама документалисти заедно с начина, по който децата им разбират историите, които чуват от родителите си - всичко това кристализира в един новаторски роман с красиви стил и история. „Ню Йорк Таймс" включи книгата в своя топ 20 на най-добрите книги за 2019 г.

„La madre de Frankenstein" („Майката на Франкенщайн")

Без да ги смесвам, всяка книга има своето време през деня или нощта. Сега завършвам и последния роман на Алмудена Грандес, „Майката на Франкенщайн: епизоди от една безкрайна война". Грандес е писателят и фарът за всички нас, които искат да знаят за настоящата ни история и за това откъде идваме - тези толкова важни детайли, които официалната история има склонноста да прикрива от нас.

Този път писателката пътува обратно до 50-те години на миналия век. Романите на Грандес са много щедри при създаването на второстепенни герои и сюжетни линии, които в крайна сметка са толкова важни, колкото и основните истории и герои, така създавайки една задълбочена жива картина на съответния исторически и социален момент. Освен други теми Алмудена засяга и тази за психиатрията в Испания през 50-те години - момент от времето, когато нашата държава искаше да величае своята по-цивилизована и нормална страна. Реалността, естествено, беше много различна.

Освен удоволствието от четенето на прекрасен роман където можете да се идентифицирате с автора и протагонистите, особено се интересувам от въпроса за детската психиатрия през 40-ти и 50-те години. Всъщност събрал съм огромно количество бележки за възможен сценарий на филм, който няма да направя по въпроса. Алмудена Грандес дава много документални факти в романа си и четейки го, си спомних за записките си по въпроса. Прииска ми се да развия сценария сега, когато имам време да си подаря литературни удоволствия.

Евгениката е криминална идеология, чиито поддръжници вярват, че имат право да елиминират част от населението, като го убият или му попречат да се възпроизвежда...Препоръчвам романа на Алмудена Грандес като най-доброто лекарство срещу отегчението и безпокойството на настоящите дни. Точно сега би трябвало да преработвам черновите на „Наръчник за чистачките" и/или „Човешкият глас". А изменям на себе си, като се поддавам на една друга история, за която ровя из дебрите на компютъра си - мое писание от преди няколко години, вдъхновено от една вестникарска статия на Рудолфо Серано, озаглавена „В търсене на `Червения ген`".

Разказва се за друг действително съществувал поддръжник на евгениката като Доня Аурора: испански психиатър от времето на режима на Франко, който в края на 30-те години и началото на следвоенната ера прави изследвания и експерименти с цел да установи от какво се състои „червеният ген" - т.е. какви физически и психически деформации мотивират един мъж или една жена да прегърне марксизма като идеология. Да, правилно го прочетохте. Освен революцията, която това откритие е щяло да предизвика в света на психиатрията, франкисткият психиатър се е стремил към изкореняване на болестта сред нейните носители - червените, които тогава пълнели испанските затвори.

Още като прочетох статията, ми се прииска да развия историята под формата на научна фантастика, но никога не намерих верния тон, защото реалността на разказаното е толкова ужасяваща, че се оказва трудно да подходиш с ирония към въпроса. От друга страна през 2020 г. е някак невъзможно да се занимаваш с въпроса и героя без да използваш дистанцирането, което хуморът позволява.
Има много налична документация, защото целият проблем е разглеждан в детайли под общото заглавие „Биопсихизъм на марксисткия фанатизъм" в научните списания от това време - напр. в испанското списание за военна медицина и хирургия. След откриването на такъв потресаващ материал създадох няколко измислени герои, като съзнателно оставих на страна действителните, за да се фокусирам върху научното приключение, което всъщност да доминира. Семейството на психиатъра и колегите му ще бъдат измислени на базата на типажи от тогавашното испанско общество.

Тогава си мислех да създам една неореалистична история, но когато опитах да я развия, открих, че не съм способен да го направя. След години на хибернация мисля, че открих правилния, комичен тон. Франкисткият психиатър е типичният луд доктор, който изследва марксисткия ген и е готов да жертва всеки, който има този ген. Евгенезис. Такъв тип герой мога да разглеждам само от гледна точка на абсолютната фикция в стил, възможно най-далечен от натурализма. Излишно е да казвам, че този психиатър си има име, но нямам намерение да го използвам, за да не нараня семейството му. А и така ще имам свобода на писането.

11 филма за пируване по време на карантина

И за да завърша весело и със стил, ето няколко нови филмови препоръки, които ще изтрият всяка следа от меланхолия, скука и отегчение тази седмица - със сигурност една от най-тежките. Това са основно страхотни американски комедии, ексцентрични и луди комедии - жанр, в който американците са адски добри.

Ето ги и тях:

o „Маймунски бизнес" (1952) реж. Хауърд Хоукс
o „Филаделфийска история" (1940) реж. Джордж Кюкор
Гилермо Кабрера Инфанте - кубинският киноман и критик, а също и изящен писател, ми сподели, че това е любимата му комедия
o „Да бъдеш или да не бъдеш" (1942) реж. Ернст Любич
o „Първата страница" (1974) реж. Били Уайлдър
Има и по-ранна версия „Петъкът на неговото момиче" (1940) на Хауърд Хоукс с Розалинд Ръсел, също много смешен
o „Някои го предпочитат горещо" (1959) реж. Били Уайлдър
o „Богати и известни" (1981) реж. Джордж Кюкор
o „I was a male war bride" (1949) реж. Хауърд Хоукс
o „Роди се звезда" (1954) (Версията на Джордж Кюкор с Джуди Гарлънд - филмът е драма, но е толкова монументален, че го препоръчвам при всякакви обстоятелства)
o „Design for living" (1933) Реж. Ернст Любич, по забавната пиеса на Ноел Кауърд и сценарий на Бен Хект)
o "Casa flora" (1973) реж. Рамон Фернандес - не знам дали филмът е добър или лош, но ако трябваше да го опиша, бих казал, че е „дадаистка комедия", освен че е много по-щура от това. И винаги е източник на удоволствие да видиш и чуеш Лола Флорес с визия от 70-те години).
o

С този набор от зареждащи батериите ви филми всичко, от което имате нужда, е да си останете вкъщи, да се разхождате напред назад по коридорите между филмите, да си говорите с приятелите, семейството и любимите си по телефона или по скайп, за да се насладите на една прекрасна великденска ваканция без религиозни процесии, църковни песни и забрадки.

Последвай ни
Игра
Спечели акредитация за "София филм фест" 2020
Заедно със „София Филм Фест" ти предлагаме страхотната възможност да спечелиш акредитация* за 24-ото...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Виж целия календар >>
Web Analytics