Кино

Дневникът на Педро Алмодовар по време на карантина - четвърта част

<    обратно

Дневникът на Педро Алмодовар по време на карантина - трета част

В четвъртата част на своя дневник за живота под карантина Педро Алмодовар размишлява върху тъгата, секса и финансовата подкрепа за културния сектор. Дава ни и предложения за 9 прекрасни филма.

Още един тъжен ден. Не мога да се надигна до 18:00. Защо днес, а не вчера? Дали е заради атмосферното налягане, което нараства или защото, както е видно, Европейският съюз отново не сработва, когато е най-нужен? Или защото е Велики четвъртък, а по улиците няма вярващи и светци? Или пък заради вчерашните 683 жертви, дори и това да е оптимистична бройка на фона на тази от предишния ден - над 700?

Изправен пред липсата на социален живот, на човек започват да му липсват събития и празненства, на които преди карантината не е обръщал внимание - като (извинявам се на вярващите) религиозните процесии по време на Страстната седмица на които се стичат масите. Въпреки че не съм нито вярващ, нито идолопоклонник, мисля, че другата година ще се присъединя към процесиите в моя роден град, където традициите са силни, или в Малага, където Антонио толкова пъти ме е канил.

В зависимост от това накъде гледаш, има най-различни реакции по отношение на карантината. За някои изолацията дори е решение на проблемите им. „Ние сме облагодетелствани от карантината: докато тя продължава, ще имаме сигурен покрив над главите си. Не знаем какво ще се случи след това; дори не искаме да мислим за това. Живеем ден за ден".

Тези думи са на кубинец, пристигнал във Валенсия преди година и половина. Живее в центъра на града заедно със семейства от Колумбия, Никарагуа и Румъния в апартамент, предоставен от частната фондация Per amor a l'art („От любов към изкуството"). Въпреки че намира работа тук-там (доставка на пици, нощни смени като пазач), все още няма документи. Настоящата ситуация му гарантира покрив, но голямото приключение за него и семейството му ще започне, когато всичко се върне към нормалното положение.

Мой приятел актьор ми споделя, че се намира в сходна ситуация. Освен да се поинтересувам за здравето му, това на неговия партньор и на котките му, му се обадих да проверя какво е положението с либидото му от началото на изолацията. Каза ми, че било нормално, дори някак по-добро. Липсата на стрес, както и на краткосрочно или дългосрочно планиране, се отразява добре на връзката с партньора му. Казва ми, че приятелят му, който е психолог, все още работи онлайн и че мнозинството от пациентите му се чувстват по-добре от обикновено.

Повсеместните хаос и тревожност(заедно с липсата на стрес) водят до позитивни симптоми; не се налага да се реагира на всекидневни нужди и това кара тези пациенти да се чувстват освободени. Разбирам, че един такъв тревожен, болезнен свят може да направи така, че проблемите им да изглеждат незначителни. Не знам как да го обясня, но разбирам това, че пациентите на психолога се чувстват по-добре, когато всичко се разпада.

Не така добре се справят онези, които са сексуално изолирани (най-вече отдалите се на безразборен секс, които живеят без партньор). Затова, след като прочетох статия относно „стратегии за утоляване на глада за човешки контакт", се обадих на моя приятел да го питам за либидото му.
Според тази статия хората използват секс играчките си повече от всякога. В някои случаи сред хората, които живеят сами и свободни, цари истинско отчаяние, защото установената от тях практика за задоволяване на желанията им сега е ограничена от карантината. Изглежда сега има повече изпращане и получаване на секс съобщения от когато и да било: съобщения и телефонни разговори, пълни с порнографско съдържание.

Според статията най-продаваните неща в момента са смукател на клитора, мъжки мастурбатори и голямо разнообразие от играчки за двойки.

След като прочетох статията, се обадих на няколко приятели, мъже и жени, за да проверя в какво състояние е сексуалният им апетит. С изключение на един, който беше отчаян и сподели, че онлайн се уговаря с различни хора за секс в тоалетните на супермаркетите, като цяло пандемията и изолацията в резултат от нея, са намалили еротичните нужди на повечето от хората, на които звъннах.

В моя случай, например, либидото ми ме изостави в деня, когато изолацията започна. Предполагам, че тъгата и безпокойството изместиха еротичните фантазии. Но разбирам, че сексът е необходимост и бизнес. В друга статия чета за трагичната ситуация, в която се намират хората, за които сексът е професия. „Отчаяни сме", казва проститутка от Аликанте. „Никой никога не помисли за нас, а ние никога не сме били толкова невидими, колкото сега."

Някои от колежките й прекарват карантината с клиент, като предлагат отстъпка от цената. Докато чета това, професионалното ми изкривяване вижда в тази тема страхотна идея за сценарий. Вземайки прагматично решение, клиентът и проститутката решават да прекарат карантината заедно, като има и намаление на обичайната цена на услугите на проститутката.

Това не означава, че плътските желания на клиента ще бъдат задоволени по време на тежката карантина, а по-скоро, че ще живее с професионалистка в ситуация, която е много подобна на брака; като разполагат с 24 часа на ден да бъдат заедно, да си говорят, споделят, разказват за детските години и семействата си, да се съблекат голи физически и психологически, да се открият един друг. Една наистина интересна ситуация, с която могат да се направят филмови чудеса. Предричам много стабилна бъдеща връзка на такива двойки, ако преживеят карантината.

Искам да спомена един tweet на брат ми от преди два дена, в който той сравнява начините по които Испания, Франция и Германия реагират на икономическия удар, нанесен на културната индустрия от коронавируса. Испанският министър на културата потвърди в понеделник, че няма да има някакви специални мерки за сектора. С други думи - нулева подкрепа. Той не трепна пред удивлението на заинтересованите страни.

От друга страна френското правителство се мобилизира за да защити националната култура от последствията на коронавируса. Министерството на културата задели 22 милиона евро в подкрепа на културния сектор.

Германия включва културата в своите „неща от първа необходимост". Културната индустрия ще има достъп до неограничената финансова подкрепа, планирана от правителството на Ангела Меркел.
Три много различни и много красноречиви реакции. В писмо до Министерството на културата изявеният театрален режисьор Луис Паскал пише, че тази страна (Испания) не обича своите хора на изкуството. Може да им се възхищава, да им завижда и дори в някои случаи да ги обожава; но да ги обича е съвсем друго нещо. И е напълно прав. Писмото представлява дълъг, детайлен упрек към историческата беззащитност на културните дейци и министреството, включващо думата „култура" в наименованието си, което само в редки случаи ни е представлявало.

Когато една от промените в новото правителство на Педро Санчес беше премахването на Хосе Гирао (предишния министър на културата и един от най-добрите културни мениджъри, които сме имали през последните 40 години - политически независим, но с огромен опит в областта на културата), почувствах неговото изключване от правителството като много голяма загуба, която реалността само потвърди. Назначението на Родригес Урибес е политическо. Той е партиен деец, както се казва, и можеше да му дадат който и да е отдел.

В нашите 40 години демокрация нямахме много късмет с Министерството на културата. Спомням си само министър Кармен Алборх (1993-96) и Хосе Гирао, последният, който трябваше да се справя с тези междинни месеци, когато направи каквото можа. Независимо от идеологическите пристрастия нашата страна никога не е имала политическото желание да помогне на културния сектор.
След понеделнишкото презрение от страна на министър Урибес и последвалите протести на културния сектор, днес министърът на финансите и говорител на правителството, г-ца Монтеро, обеща обща среща на двете министерства с културния сектор, където, предполагам, ситуацията ще бъде преосмислена.

Девет филма за обречената любов

Но да се върнем на карантината и на моментните мерки, които могат да се вземат за справяне с нея. Имам голяма вяра в киното, в гледането на филми, които ни развличат и обогатяват и след като започнах тези записки, говорейки за тъгата, ще предложа няколко филма, които разказват истории за провалена любов.

Strangers when we meet (1960, САЩ) - реж. Richard Quine

Филмът е с участието на музата на режисьора Ким Новак и е от типа истории, за които Ричард Йейтс пише в своите романи.
Краят на аферата (1999, Германия/САЩ) - реж. Нийл Джордан
Във филма, направен по прекрасния роман на Греъм Грийн, отчаяният влюбен, изигран от Рейф Файнс, се бори със спомена за жената, която го е изоставила преди години - нещо, което той не може да си обясни. Той винаги предполага, че „някой" е стоял на пътя на връзката им, и не греши; това, което не е можел да си представи е, че този „някой" е Бог.
Писмо от една непозната жена (1948, САЩ) - реж. Макс Офюлс
Шедьовър с впечатляващ финес по романа на големия Стефан Цвайг. Олицетворение на романтичното кино.

Асансьор за ешафода (1958, Франция) - реж. Луи Мал

Филмът си заслужава да се гледа, дори и само за да се види как Жана Моро се разхожда из улиците на Париж. Да не говорим за саундтрака, импровизиран на живо от Майлс Дейвис докато се снима филмът и по времето на Парижкия период на Дейвис. И Морис Роне, винаги загадъчен и чувствен. И тъжен. Но в този списък тъгата има своята стойност.

Добър ден, тъга (1958, Великобритания/САЩ) - реж. Ото Преминджър

Филмът е с участието на съвсем младата Джийн Сибърг, малко преди триумфа й в „До последен дъх" на Годар, но вече с момчешката прическа. Имам слабост към този филм, към Франсоаз Саган, Дебора Кер и Дейвид Нивън. Обожавам филми, които разказват за отегчението във висшето общество. Въпреки че „Добър ден, тъга" е нещо повече от това.

Нощта (1961, Франция/Италия) - реж. Микеланджело Антониони

Още екзистенциална скука, този път в миланското висше общество, с възхитително трио: Жана Моро, Моника Вити и Марчеро Мастрояни. Финалният монолог на Жана Моро е сред най-красивите и тъжни финали на филми, които съм виждал.

Мамините синчета (1953, Франция/Италия) - реж. Федерико Фелини

Обожавам и филмите, които поглеждат към провинциалния живот. В Испания имаме два шедьовъра по тази тема: „Леля Тула" (1964) на Мигел Пикасо и „Главната улица" (1956) на Хуан Антонио Бардем. И двата са силно препоръчителни и важни за гледане (е, освен тях имаме и други). В Испания, когато говорим за провинциален живот, обръщаме повече внимание на женската самота. Двата филма, които препоръчвам, разглеждат съответно животите на две стари моми.
„Мамините синчета", пък, разглежда самотата и скуката на тридесет и няколко годишни ергени, големи момчета без бъдеще, които се спасяват от самотата, като висят по кафенетата или като създават проблеми, както е в „Главната улица". Още една голяма творба на Фелини с незабравимия Алберто Сорди.

Нежна кожа (1964, Франция/Португалия) - реж. Франсоа Трюфо

Един от любимите ми филми на Трюфо с участието на Франсоаз Дорлеак в целия й блясък.

На самотно място (1950, САЩ) - реж. Никълъс Рей

Изключителен филм ноар за един много агресивен протагонист (Хъмфри Богарт). Филмовият „Макгъфин"* е издирването на един убиец (всички подозират Богарт), но това, което е наистина важно и интересно във филма, е животът на Хъмфри Богарт и Глория Греъм като двойка, и избухливостта на Богарт. Филмът разказва историята на един буен, но невинен мъж от една много оригинална гледна точка. Нежността на агресивните. Всичко във филма на Ник Рей е много оригинално.

Разделяме се с една Страстна седмица, изпълнена с празни улици и очакваме огромен брой празненства, вероятно също на фона на обезлюдени улици. Не мога да свикна с това.

* "Макгъфин" е измислен от Алфред Хичкок термин, който представлява сюжетен елемент, чието предназначение е да привлече вниманието на публиката и да поддържа развитието на сюжета.

Последвай ни
Игра
Спечели акредитация за "София филм фест" 2020
Заедно със „София Филм Фест" ти предлагаме страхотната възможност да спечелиш акредитация* за 24-ото...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Виж целия календар >>
Web Analytics