Stand.bg

Ако сте чели или просто чували за „Пътеводител на галактическия стопаджия", вие знаете отговора на Живота, Вселената и Всичко останало. А той е: "42". Но как Дъглас Адамс е достигнал до това абсолютно число?

Една пролетна неделя на 1981 г. Дъглас Адамс пише писмо. „Скъпи Кен," започва той, „твоята книга много ми помогна..." Благодарственото писмо на Адамс до австралийския писател Кен Уелш, автор на „Hitch-hiker's Guide to Europe" продължава, „Една вечер през 1971 г.] бях в Инсбрук и ме обзе страшна депресия. Когато на небето се появиха звезди, си помислих, че някой трябва да напише „Пътеводител на галактическия стопаджия", защото космосът изглеждаше много по-привлекателен от мястото, където се намирах."

Запазвайки идеята в главата си, Адамс пътува на стоп до Истанбул, преди да се върне в Англия и да прекара три години като студент в Кеймбридж. В този период той има слаби изяви като актьор и автор на комедии. По-късно, на една алпийска ливада, идва моментът, когато той може да извика „Еврика!". И това е началото на забележителен феномен. Оригиналната идея за „Пътеводител на галактическия стопаджия", която стартира като комедийно шоу по радиото през 1978 г., заживява свой собствен живот като невиждана дотогава, а и досега, шега.

Сценарият за шестте епизода се развива според настроенията на Адамс, но централният шеговит и илюзорен епизод е следният: гигантският компютър на име Дълбока мисъл прекарва точно 7,5 млн. години разсъждавайки върху Живота, Вселената и Всичко останало и най-накрая тържествено заявява, че Абсолютният отговор е.. „42".

Адамс, който умира на 49-годишна възраст, а през май се навършват 10 години от смъртта му - измисля най-великата глобална шега. Често се сещаме за Дъглас Адамс, когато случайно чуем числото 42 - място в автобус/самолет, маса в ресторант или въпрос на тест. Някои хора правят колекции от любимите си 42 снимки или „тематизират" 42-ия си рожден ден (Pink Floyd свирят заедно с Адамс на неговия специален ден). Централите на Google и на Cern пък имат специални офис-комплекси, носещи името 42.

Шегата е все така жива повече от 30 години и не е загубила остротата си, напротив - сякаш сега е по-силна отвсякога. Известни и забележителни примери се откриват навсякъди - първата модерна книга в света е библията на Гутенберг, състояща се от 42 реда; националният флаг на САЩ е осеян с историческите 42 звезди. 42 Wallaby Way е търсеният адрес в „Търсенето на Немо", а авторът на поредицата за Джеймс Бонд Ан Флеминг се шегува със свой много богат приятел, като дава на злия Орик Голдфингър точно 42 години.

За много от феновете на стопаджията, въпросът „Защо точно 42?" е забавна част от цялата енигма. А Адамс успява да запази магията, като никога и пред никого (споделя единствено с приятеля си Стивън Фрай, който твърди, че ще отнесе тайната в гроба) не разкрива цялата история на числото. Има няколко теории по въпроса, някои от които самия автор намира за смехотворни. Идеята, че по този начин той отдава почит на Луис Карол, който също използва числото; че се шегува с основната система, състояща се от 13 числа; че е препратка към традиционното число на владетелите в Тибет.

Адамс винаги е педантично точен по отношение на избора си на думи и числа, така че поне може да сме сигурни, че нищо не е случайно. Както си личи от самото заглавие на книгата, Адамс не се страхува да прави заемки от други автори - определено се откриват прилики между „Пътеводител на галактическия стопаджия" и  книгата на Уелш „Hitch-hiker's Guide to Europe". Една от тези прилики може би предлага най-интригуващата хипотеза за избора на числото 42. Точно преди да съобщи абсолютния отговор Дълбока мисъл казва „Никак няма да ти хареса".

Любопитно е, че „Hitch-hiker's Guide to Europe" казва на пътуващите до Великобритания, които търсят семейните си корени, че след като са обиколили целия свят в търсене на „решение на най-голямата главоблъсканица" ще намерят „отговора за разочароващ". Може би е съвпадение... но това съвпадение се намира на 42 страница.

„С най-добри пожелания, Дъглас Адамс" така завършва писмото на Адамс до Уелш и то "тръгва" към Испания, където авторът живее и досега. Той споделя, че в последно време не пътува много, много на стоп.