Интервюта
Иван Лечев: Интернет е свобода
< обратно
05-05-10 10:58
05-05-10 10:58
Иван Венчев
Срещнахме се с Иван Лечев по случай пуснатия за свободно сваляне нов албум на класиците на българския рок ФСБ.
Зачекнахме и щекотливи теми като състоянието на родната култура и музикалната
ни сцена, както и ролята на интернет в живота ни днес.
Нов албум след 23-годишна пауза. Не са много
хората, които са очаквали подобна изненада. Какво ви накара да го запишете?
То и ние самите не очаквахме. В последните няколко години започнахме
по-интензивно да говорим на тази тема. Междувременно аз помогнах на Косьо да
направи два свои албума, Румен също му удари рамо за един. Съвместно направихме
музиката за няколко театрални постановки. Работихме заедно през годините по
различни проекти, но си мислехме, че не е дошло времето за продукция с марката
„ФСБ". Може би не бяхме събрали достатъчно барут. Албумът, от момента, в който
го започнахме, се изля лавинообразно. Самото записване ни отне 3-4 месеца, след
което Бояджиев се занимаваше с него още половин година. Ние, както винаги,
имахме големи изисквания по отношение на звученето и сега откровено мога да заявя,
че албумът по всякакви световни критерии е шедьовър в тази насока. Това се
вижда и от 128 kbit/s mp3-ки,
които хората успяха да си свалят от сайта ни. Може да си представите как ще
звучи, когато излезе на диск!
Кога всъщност да
очакваме излизането му в CD формат?
Никой не знае, в това число и ние
самите. Направихме каквото бе по силите ни. Имаме планове да пуснем на сайта ни
една своебразна анкета, чиято цел ще е да установим колко хора биха си го
купили. Защото ние не искаме да издадем едно просто парче пластмаса. Искаме да
направим хубава книжка към него, която дори вече е готова и е дело на Иво
Христов. Имаме и специална фотосесия, която сега ще бъде изложена по билбордове
из София. Нещата са в напреднала фаза, но нямаме средства да издадем, колкото
бройки ни се иска на нас - примерно 10 000 диска. Оказва се обаче, че
хората с пари, които евентуално биха могли да ни помогнат, не са кой знае колко
трогнати от факта, че издаваме нов албум след 23 години.
Преди 2 години българската музика загуби Пепи
Славов, лека му пръст. Той по някакъв начин присъства ли в тавата?
Не. Четох едно изказване на Ивайло Крайчовски, че албумът не бил жив, защото
нямало барабани и бас. Тогава сигурно всички албуми на Жан-Мишел Жар сигурно са
мъртви. Съмнявам се, че на онзи, който го е чул, му е липсвало каквото и да е
било. Има си всичко, но българинът много обича да е мнителен за всичко.
Като вземем предвид тази прословута ни черта си
мисля, че много хора ще се запитат защо го пускате за безплатно сваляне в
интернет? Някои ще си кажат, че няма кой да го купи и затова предоставяте тази възможност...
Ами това също. Ние искаме хората да чуят какво им предлагаме, преди да им дадем
възможността да си купят диска. За най-верните фенове сме приготвили бонус - 5
парчета, които ще бъдат чути само от онези, които си го вземат. Обмисляме
по-нататък да пуснем платен даунлоуд, но за момента това е само идея. Аз гледам
на нещата по следния начин: актът на закупуване на диск не е толкова набавяне
на парче пластмаса, колкото да дадеш възможност на артиста да работи. Това е
начинът да се осъществи контакт между артиста и почитателите му. На мен лично
ми е кеф да си купя творбата на мой любим изпълнител.
Radiohead например оставиха феновете сами да преценят колко
да дадат за един от последните им албуми...
И ние искаме да направим нещо подобно.
А какво ви е цялостното отношение към глобалната
мрежа?
Все едно да ме питате какво ми е отношението към свободата. Това е антиподът на
всякакви партийни и всякакви други ограничения. Като при всяко друго нещо и тук
нещата не са само бели и само черни. По света има всякакви хора, които го
ползват според интелигентността си. Аз смятам, че нашата публика е съставена от
поне средно интелигентни хора. Между мен и участващите в Big Brother, примерно, няма нищо общо, въпреки че говорим на
един и същ език и живеем в една държава.
При записите повлия ли ви по някакъв начин
цялостното положение в страната и в частност това в областта на културата?
Ние в групата сме си
говорили, че по отношение на музиката у нас отдавна тече политика, почти равна
на геноцид. Има някакво намерение сякаш да се унищожи цялата култура на
България. Може би се прави, защото простият и безпросветен човек е по-лесен за
манипулация. Ето сега се закриват цели 17 театъра, а те тъкмо започнаха да се пълнят.
Казахте, че ще направите турне. Някакви детайли ще
разкриете ли?
За турне е рано да се говори. Имаме две фиксирани дати за концерти - на 12 и 13
декември в Зала 1 на НДК. Това наше участие е в рамките на фестивала, който се
организира от самия дворец на културата. Те ни предложиха и ние приехме.
Концертите ще бъдат на нивото, на което винаги сме били , и ФСБ от 21 в. ще е
ФСБ от 21в.
Феновете ви могат ли да очакват някакви специални
гости с вас на сцената?
Ще бъде нещо подобно на концерта ни на площад „Батенберг" по случай приемането
ни в ЕС. Ще бъдем около 15 души на сцената. Ще има 3-4 перкусионисти, също
толкова кийбордисти, поне още 1 китарист и евентуално басист. Очаквам догодина,
около септември, да направи концерт със симфоничен оркестър в Амфитеатъра в
Пловдив, който да заснемем и издадем на DVD и
компакт диск.
Правят се общи концерти на български изпълнители,
на които се събират доста хора. Но като цяло родният ъндърграунд е в колапс
поради липсата на публика. Може ли да се намери лек за тази болест?
Публиката знае какво й се слуша. Аз се чудя дали не е и въпрос на реклама. С
акустичното трио, в което се изявявам (в което влизат още Цветан Недялков и
Веско Койчев), сме свирили пред 50-60 човека тук в София. А в Бургас сме били
пред 800, в Пловдив - пред 500 човека. Зависи много от организатора и от
промотирането на даден концерт.
Има ли парче в албума, което да ви е по-скъпо,
по-любимо?
Смятаме, че има 4-5
здрави хита в албума. Парчето „Както преди" да речем. Има няколко по-баладични
песни, които мен лично много ме докосват и предполагам, че и хората ще ги
оценят подобаващо.
Заглавието на тавата е „ФСБ.". Какъв е смисълът,
който се крие зад тази точка или оставяте феновете сами да си отговорят на този
въпрос?
Те трябва сами да открият какво означава за тях тази точка. Идеята е, че в нея
се срещат много неща. Точка, в която се събират очакване, нетърпение,
недоволство, неудовлетворение. Може да се приеме и като повратна точка...
Има ли изпълнители от по-младите поколения, които
да са ви направили впечатление и с които да искате да работите?
Аз съм работил с доста и различни хора. Сигурно и ще продължа да го правя.
Графа е интересен изпълнител. Баладите и на него като че ли ми се получават
по-добре, подобно на нас. Мария Илиева също е атрактивна. Но сякаш им липсва
дълбочина. Трудно им е да излязат от забавната музика и да се опитат да провокират
слушателя.
Вие сте група, която е преминала през всякакви превратности
на сцената. Какво ви запази, какво ви кара да продължавате да правите музика
заедно?
Както казва Румен Бояджиев, ние не си ходим на гости, не сме непрекъснато
заедно. Може би точно там е разковничето на дълголетието на ФСБ. Срещаме се в
студиото и свирим, изпълняваме онова, което Румен и Косьо са създали като
музика, а Даниела Кузманова и Живка Шопова са написали като текст. А то има
невероятна дълбочина, което си личи дори след толкова години.
Краят на рок мълчанието на ФСБ
Спечели двойна покана за „София филм фест" 2023
- НД
- СБ
- ПТ
- ЧТ
- СР
- ВТ
- ПН
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30

