„Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора! Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас! И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си! Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно..." Стив Джобс

Съвременният танц отново напомни за себе си с новия пърформанс на Derida Dance - „Mayday". След  успешните „ARTeFACT" и „Monocrossing" хореографът Живко Желязков изследва информацията като бедствие, взривяващо емоционалния (уж подреден) свят на съвременния човек. Входът към темата е положен не само в заглавието - дума, международно приета като вик за помощ в бедствена ситуация, но и в ролевото дефилиране на тримата танцьори преди началото на спектакъла. Те са манекенката, учителката и финансистът, изиграни от Милена Виденова, Петя Мукова и Филип Миланов, които буквално се сблъскват със зрителите, залисани в своя професионален ангажимент.

След еволюционното начало, в което всеки „вид" намира своята удобна среда и форма, младите танцьори са положени в интерактивен социум, маркиран чрез светлинни линии и ограничаващ пространството им живот (майсторско творение на Полина Стоянова). Почти като в реалността те демонстрират ролите си в еднообразен (до лудост) ритъм на тялото. Но са кукли от една друга приказка, оживяващи не в тишината на нощта, а в обсега на прожектора, провокирани от шум, мелодия или новини със същата досадна повтаряемост.  

Докато не пада нещо върху сградата на живота им. Тогава конците се късат, светлината и музиката се „счупват", а куклите разместват позициите си, опознавайки за малко другите под принудата на гравитацията. В цял миг на физическа близост, на докосващо се с любопитство и нежност цяло... до възстановяването на тока, за да заработи отново „аз" програмата с дистанционното и дистанциращо информационно затъпение.

Като всеки пърформънс на Derida и този предлага асоциативност в избран от нас вариант. Актуалната тема за информацията, която се намества във всеки ъгъл на ежедневието ни; бедствието, за което съобщава или което самата тя е; интегриран или самотен, унифициран или идентифициран е човекът днес, са ехо от „крясъка" Mayday.

Крясък, продължаващ да виси в пространството, докато не получи своя отговор - жив или виртуален, от някой притежаващ спасителен пояс за бедствието. И се молим никога да не стигаме до реална катастрофа, защото от другата страна поясодържателят може и да не е... истински.

"Mayday", Derida dance Company

Хореография: Живко Желязков
Сценография: Ралица Зортева
Музика: Иван Шопов (Cooh/Balkansky)
Видео среда: Полина Стоянова (Jo Iyaa)
С участието на: Милена Виденова, Петя Мукова и Филип Миланов

Може да гледате танцовия пърформанс на 26 и 27 април.