Катажина Росланиец предизика множество противоречиви мнения сред критици и зрители след премиерата на дебютната си лента „Момичетата от мола". Младата режисьорка и сценаристка на филма умело представя света на 15-16 годишни ученички, готови на всичко, за да получат мечтаната от тях нова материална придобивка. В света на тийнейджърите сексът е разменна монета, а влюбването - отживелица, която само възрастните все още почитат.
С Катажина се срещаме в рамките на „София филм фест" в препълненото кафе на хотела, в който е отседнала. За моя изненада тя е далеч по-жизнена, свежа и непринудена, отколкото си я представях. Разговорът  с нея е приятен и някак неусетно повече от  половин час говорим за филма, за преди и сега, за момичетата, секса, интернет и холивудските клюки. 

Как точно се роди идеята за историята във филма?

Тя бе вдъхновена от  телевизионен репортаж в Полша, който видях случайно. В него се разказваше за едно младо момиче, което няма мобилен телефон. Затова нейните „приятелки" я водят в близкия мол, за да й намерят т.нар. спонсор, който да й купи телефон срещу секс. Това е истинска история и страшно ме разтърси.

Някъде четох, че за сценария си използвала истински случки, написани в социалните мрежи...

Първоначално опитах да контактувам пряко с такъв тип момичета, да вляза лично в света им. Естествено, това претърпя пълен провал. Затова и започнах да търся такива истории в интернет. Доста преди да се появи Facebook, в Полша имаме сайт, който е сходен с него. Изключително популярен е сред младите хора и благодарение на него лека-полека се свързах с „момичетата от мола".

Това значи ли, че според теб социалните мрежи като този сайт, Facebook или Twitted могат да бъдат достоверен и полезен източник на случки и информация, които да послужат за създаването на филм?

Не всички такива страници са полезни. Например полският сайт има силно развити форуми.  Именно те ми бяха много полезни, защото са разделени на определени теми. Другото, което ми помогна, бяха изключително популярните в Полша блогове.  Но не е лесно да откриеш историите веднага. Те не са казани пряко, загатнати са. Именно затова и бе нужно време, за да ме приемат като една от тях, като виртуална приятелка. Но да, част от социалните мрежи определено могат да бъдат не само полезни като допълнителна информация, но и като основен компонент за създаването на един истински във всеки смисъл на думата сценарий.

Какви бяха първите реакции, след като филмът се появи?

Беше голяма вихрушка още от самото начало. Хората бяха едновременно изненадани и шокирани,  но това не ги спря да го гледат отново и отново. Ще ти дам пример - дистрибуторската компания, която отговаряше за филма, беше подготвила първоначално 46 копия на лентата. Само две седмици по-късно им се наложи да направят още 16 допълнителни заради големия интерес.  Изведнъж започнаха да ме канят навсякъде и по всякакви  причини - интервюта, снимки на корици, радиопредавания... Дори се натъкнах на едно доста забавно сравнение за мен - някой ме беше определил като „лупа за тийн проблеми". Хората не са наясно не само с тази субкултура на „момичета от мола", а със света на тийнейджърите като цяло. Филмът някак си успя поне малко да им отвори очите за това как точно се чувства един млад човек, как мисли и какво иска.      

Имаш ли обаче обяснение защо момичетата като тези във филма се държат по този начин?

Най-често се получава така, защото ценностната им система не е изградена от родителите им, което е нормално, тъй като възрастните са прекалено заети с работата си. Затова и тийнейджърите сами се възпитават. Така се създава едно мини общество, водено от идеята за „притежаването". За тях е валидно мотото, че каквото имаш, определя статута ти. Най-често това са тривиални неща като маркови дрехи, нов мобилен телефон, приятел. Ти си това, което имаш.

Смяташ ли, че това е максима, която важи само за пределите на Полша или е общовалидна навсякъде?

Не е единствено за Полша. Дори не е валидно само за бившите социалистически държави. Замисли се, идеята за материалното, за новото идва отвън - от капиталистическите държави, чийто пазар е далеч по-развит. Затова е нормално да се предположи,  че и тази идея как човек е това, което има в наличност, важи със същата сила навсякъде.
Филмът имаше своята премиера в Торонто преди време и след нея няколко момичета се свързаха с мен, за да ми кажат, че това е лента, направена за тях. Именно поради този факт не мисля, че максимата е в сила само за Полша или дори само за Европа.

Имаш ли някой друг стряскащ сюжет, който възнамеряваш да заснемеш?

Вече съм набелязала следващата история. Мисля да е за бремеността сред тийнейджърките. Както казваше една от героините в предишния ми филм: „любовта не съществува, единственото, което ни остава, е да се забавляваме без ограничения". Проблемът е там, че тези момичета имат нужда от обич, повече от когото и да било друг. Затова и търсят други начини, за да запълнят тази празнина. В следващия ми филм главната героиня Наталия намира начин да получи любов, като забременява на 16 години. Това е планирана бременост. Тя иска да има някого, койго да е само неин и да я обича безпрекословно. А и в днешно време да имаш дете преди пълнолетие е нещо като новосъздадена мода. Има толкова много корици на известни личности под 18, гушнали първото си отроче. Сестрата на Бионсе, сестрата на Бритни. Всъщност Джейми Лин Спиърс е моят идол и причина да направя филма. Имено това преекспониране представя бремеността при непълнолетните да изглежда бляскаво, което е мит, който моята героиня осъзнава, но твърде късно.