Най-успешният испаноговорящ певец Хулио Иглесиас ще пее в София на 13 юни в „Арена Армеец".
Ако отговориш правилно на въпроса, може да спечелиш покана за
Новата програма
на София филм фест „Киното утре - големите надежди" ще представи филми на едни
от най-горещите открития в световното кино през последната година. Лентите на
новото поколение режисьори са преминали през най-важните фестивали по света, а
повечето са носители на награди за дебют.
„Аджами" е сред
петте номинирани филма за чуждоезичен „Оскар". Творбата на режисьорите Скандар Копти и
Ярон Шани разглежда смесената религиозна общност на християни и мюсюлмани в Тел
Авив, носеща същото име - Аджами.
Филмът е разделен
на глави, в които има различни главни действащи лица, които преминават от една
история в друга и по този начин създават вътрешната структура на сюжета. Така
„Аджами" на пръв поглед изглежда повлиян от Тарантино, но всъщност подхожда към
историята по оригинален начин.
„Аз убих майка
си" е първи голям успех за родения през 1989 г. в Квебек режисьор и сценарист Ксавие
Долан. Този почти автобиографичен филм за развиващия се и добиващ пълни
очертания конфликт между хомосексуален син и неговата майка ни вмъква в
сложното противоречие между догми и свобода. В серия от истерични сражения
между двамата се изгражда образа на една особена история за афект - едновременно
възможен и невъзможен.
„Война за опиум"
е четвъртият филм на афганския режисьор Сидик Бармак. През 2003 г. на цената на
старо Волво и с 35 мм камера той снима „Осама", а през 2004 следват „Курбани" и
„Хакестар-о-хак". Година по-късно режисьорът се заема да напише сценарий, който
е в основата на „Война за опиум". Филмът разказва за екипажа на катастрофирал в
пустинята американски военен хеликоптер. Оцеляват двама войници - бял и цветнокож,
които откриват афганско семейство, живеещо в изоставен руски танк. През тази
особена призма е описана войната срещу талибаните и срещата с афганския опиум. 
Анимираните
играчки на каубой, индианец и кон си имат сериозни проблеми в „Град Паника". Каубоят
и индианецът планират да зарадват коня с домашни фойерверки за рождения ден, но
вместо това подпалват цялата къща. Филмът е пълнометражна версия на белгийски
телевизионен сериал, създаден от Стефан Обие и Венсан Патар.
Историята на
грузинската продукция „Другият бряг" разказва за майка и син, които бягайки от
етническото прочистване в грузинския район на Абхазия, стигат до Ереван. След
конфликт с майка си, момчето Тедо започва своето самотно пътуване обратно в
търсене на баща си. Това е пълнометражният дебют на режисьора Георгий Овашвили,
който му донася осемнадесет награди и една номинация.
Роден в Кипър, но
заминал още на 5 години за Финландия, Доме Карукоски твори изцяло в
естетическите традиции на скандинавското кино. В „Забраненият плод" историята
се върти около две момичета от една от най-консервативните финландски общности
- Апостолическите лутерани, които предприемат пътуване сами до Хелзинки. 
Новото иранско кино е представено с творбата на Рамтин Лавафипур „Запази
спокойствие и брой до седем". Действието се развива на малък крайбрежен остров,
където живеят 13- годишния Мото и баща му. И двамата се занимават с контрабанда
- Мото пренася стоки, баща му - хора.
„Кислород" на Иван
Вирипаев е познат на софийската публика още от 2003 г. заради театралната постановка
на Галин Стоев. Радикален и в живота, и в писането си, младият руски автор реши
да премине отвъд театъра. „Кислород" е животът на една любов между момиче и
момче, разказан като градска приказка. С актьорите Каролина Грушка, Алексей
Филимонов, Варвара Воецкова, режисьорът създава филм от нов тип, подобен на текстовете
си, които бяха наречени „нов език в драмата". 
„Кумбийска
връзка" е игрален дебют на мексиканския режисьор Рене Виляреал. Филмът разказва
за страстите и дилемите на две момчета и едно момиче от Монтерей, чиито истории
се заплитат в любовен триъгълник. Музиката е най-важният спояващ елемент във
филма, отличен с наградата за дебют в Санта Круз '08, както и с наградата в
програма „Перспективи" на кинофестивала в Москва '08.
„Покани ме да
вляза" на Томас Алфредсон е един от най-силните скандинавски филми през
последните години - истински удар за вампирските истории на Холивуд. Продукцията
е удостоена с повече от 60 международни награди. Необикновената творба проследява
зараждащата се обич между бледия 12-годишен Оскар, тормозен от съучениците си и
пренебрегван от възрастните, и новата му съседка Ели, която е почти негова
връстничка и въпреки че е по-малко бледа, е вампирка. Ели приема приятелството
с нежелание, но е очевидно, че двамата могат да си предложат един на друг това,
което им липсва - Оскар получава силата да се изправи срещу грубияните, които
го тормозят, а тя - приемане, любов и може би нов донор на кръв...
Анимационната
научна фантастика „Метропия" на шведа Тарик Салех ни отвежда в близкото бъдеще.
Там петролът е свършил, светът принадлежи на частни компании, които контролират
всичко. Всички подземни железници в Европа са свързани помежду си в гигантско
метро. Когато главният герой Роджър влиза в него, в главата му започват да
звучат гласове. Един ден той чува непознат глас на мистериозната Нина с надеждата
тя да му помогне да избяга от тревожната мрежа на метрото. Колкото по-далеч
отиват двамата обаче, толкова по-дълбоко Роджър е въвлечен в тайна конспирация.
При създаването на
филма е използвана специална техника, така че трудно може да се разбере дали
образите на героите са анимационни или компютърно-обработени истински човешки
лица. За техни прототипи са избрани случайни граждани на шведската столица, а
за фон - визуално обработени снимки на Стокхолм, Берлин, Париж и Копенхаген.

Четири преплитащи
се истории оформят сюжета на „По границата" (Иран-Великобритания-Италия).
Действието във филма на Бабак Джалали се развива в Голестан на северната граница
на Иран с Туркменистан - район, на който иранското кино не е обръщало внимание
до сега, но който е интересен не само с величествените си голи пейзажи, но и с полиетническото
си население от персийци, туркмени и казаци. Това е история за копнежите,
очакването, спомените, за отчаяните мъже и отсъстващите жени. И за това, че
винаги нещо липсва.
Забележителен с
красивите цветове и плътни сенки, характерни за film noir, „Протектор" на младия чешки
режисьор Марек Найбърт разглежда съдбата на журналист и неговата жена еврейка
през Втората световна война. За да може да я защитава, той започва работа в
радио, излъчващo нацистка пропаганда. С времето отношенията между двамата се
разпадат, а главният герой започва да се влияе все повече от пропагандата, в
която е въвлечен.
Любов, смях и
сумо има в съвместния проект на Ерец Тадмор и Шарон Маймон „Според размера" (Израел-
Франция-Германия). Филмът използва сумото като начин за получаване на признание
и протест срещу обсебения от мисълта за диети свят. Показва спорта като начин
за справяне с личните проблеми. Може ли сумото да помогне на героите във филма
да подобрят положението си в обществото и да внесе мир в объркания им живот? 
„Tъпан, барабан"
на режисьора Алексей Мизгирьов е разказ за самотна библиотекарка, която се
опитва да балансира етиката и любовта с бруталните условия на оцеляването. Главната
героиня Екатерина Артемовна е около 45-годишна жена, която живее в малък град и
има доста скромна месечна заплата. За да свърже двата края, Артемовна е
принудена да продава нелегално книгите от библиотеката на близката гара. Един
ден обаче се появява мъж, който решава да върне купените книги в библиотеката
без да разпознава в библиотекарката жената, от която е купил книгите.
Филмът на Алексей
Мизгирьов показва границите на човешката търпимост пред лицето на отчаянието,
която се случва в средата на 90-те години на 20-ти век, когато животът на
хората в Русия претърпява трудните изпитания на прехода.
„Тя, китайката"
на младия режисьор Шиаолу Гуо представя историята на младо момиче от
провинциален Китай, което решава да потърси късмета си в един тотално различен
град - съвременен Лондон, и предприема пътуване към Острова, което се превръща
в огледало на нейния роден град в модерния свят.
„Часът на тъгата"
е дело на една от големите надежди на арменското кино - режисьорът Ерик
Назарян, роден в Армения, но израснал в Америка. Историята представя четири
различни съдби на персонажи от Лос Анжелис - тийнейджърка, посветила се на
хип-хопа и графити изкуството, която не се разбира с родителите си; баща, който
страда по удавената си дъщеря и се опитва да спаси остатъците от брака си; джаз
музикант, който трябва да се погрижи за болната си майка и самотен пенсионер,
който живее със спомените за любимата съпруга.
тагове: софия филм фест