Интервюта

Ксавие Долан: Когато актьорът не играе, той губи свежестта си

<    обратно

Само преди седем години 20-годишният канадец Ксавие Долан представи своя дебют „Аз убих майка си" в Кан, където филмът спечели три награди и даде старт на изненадваща режисьорска кариера на младия актьор. Пет игрални филма по-късно Долан вече е на 27 и се е изградил като един от авторите, чиито творби са очаквани с нетърпение на престижните фестивали. Междувременно той се подготвя и за работа с холивудски звезди в своя първи англоезичен филм „The Death and Life of John F. Donovan".
Indiewire наскоро направи интервю с Долан по имейл (по негова молба отговорите не са редактирани) за това как вижда кариерата си в бъдеще, за пълното пренаписване на сценария на „The Death and Life of John F. Donovan", след като продуцент скъсва първия вариант на парченца, както и за това защо след завършването на този филм се е зарекъл да постави актьорската си кариера на първо място.

Това, че мащабът на филмите ти става все по-голям, променя ли начина, по който ги правиш?

Не особено. Те са все така интимни... надявам се, честни, с фокус върху актьора, с луди прически... Мащабът и размерът се променят, но подходът винаги ще бъде личен. Работата с Джесика Частейн, Сюзън Сарандън, Кит Херингтън и всички други в „The Death and Life of John F. Donovan" ще бъде невероятно стимулираща. Но всъщност за мен, от филм на филм, отношението и страстта остават същите. Това, което има значение, не са славата и репутацията, а фактът, че можеш да работиш с актьори, които споделят същия стремеж към прецизност като теб. Така че това никога не се променя. Променят се грешките, които правиш, защото се опитваш да не ги повтаряш идиотски. Някои от тях са били толкова безумни, толкова дразнещи, че просто не можеш да ги забравиш и да направиш нещата отново по същия начин. Това как виждаш стила и разказването на историята, се променя. Колкото повече напредвам, толкова повече става дума за героите и за описанието - цветове, естетика, подбиране на структурата, работа със светлината с оператора Андре Тюрпен, избирането на безвкусни песни, които хората смятат, че са напълно характерни за мен и за това което правя... Всичко това са действия, които извършваме почти органично.

Това, което е много по-трудна задача, е вземането на решения, когато става дума за... кого уважава героят? На кого гледа от високо? Необходимо ли е това изречение? Това ли е правилният обектив точно за тази сцена? Задължително ли е това движение или засенчваме актьорите? От колко кадъра наистина имаме нужда тук? Дали сме повърхностни заради графика или сме твърде щедри заради егото си? Фактът, че един филм изглежда по един или друг начин, не означава, че не сме си задавали истинските въпроси.

„The Death and Life of John F. Donovan" е отлаган няколко пъти, което в света на големите филми със звезден актьорски състав е напълно нормално. Това натоварва ли те или искаш да имаш повече време между проектите?

Не ме натоварва. Това е дар божи. Винаги има причина нещата да се случват или не. Човек определя съдбата си в някакви възможни за него рамки, но някои неща са извън неговия контрол. Междувременно успях да снимам „Това е само краят на света", защото „The Death and Life of John F. Donovan" се отлагаше. И сега, като мисля за това, преди не бях готов да снимам „The Death and Life of John F. Donovan", а и сценарият не беше готов.

Миналото лято ходих до Ню Йорк да се срещна с продуцент, когото обичам. Той ми каза, че имал записки за мен и че вероятно няма да ми е приятно да ги чуя, но въпреки това той не искал да ми ги спести. Казах му, че няма проблем. Седнах срещу него и в продължение на четири часа слушах как той се колебае или отрича почти всеки аспект от филма - от А до Я, поставяйки под съмнение смисъла на целия филм. Беше страхотно, честно. Когато никой не иска даден филм, има причина. Започнахме отново работа с Джейкъб Тиърни - мой приятел, с когото пишем заедно, и пренаписахме цялата история. Две или три седмици по-късно филмът беше одобрен. Целият екип е съгласен, че тази версия няма нищо общо с предишната. Явно така е трябвало да бъде.

xavier2_600

Ти си споделял за това как изкуството ти идва от някъде много дълбоко в теб и как то се базира на лични преживявания. Какви аспекти от живота си използва в правенето на „Това е само краят на света"?

Честно казано, много малко аспекти и много, много детайли. Всъщност пиесата на Лагарс ми се стори близка, без да има някаква особена връзка или сходство с моя живот. Аз нямам братя и сестри. Обичам роднините си, както от страна на майка ми, така и от страна на баща ми. Трябва да се чете между редовете, за да се открият неща, които наистина се преплитат с моя живот или минало. Но ако го направите, ще откриете множество появаващи се и съвпадащи детайли.
Както и, предполагам, при „Мамо". Никога не съм живял живота на Стийв и майка ми не е Даян. Филмите ми винаги са били лични и без образа на бащата, защото не мога да го опиша. В тези филми има силни женски герои и после какво? Никой от тях не е особено автобиографичен. Единственият филм, който е вдъхновен наистина от моя живот, е първият.

xavier4_427За седем години ти се превърна от 20-годишното „дете-чудо" в един от признатите автори, които очакваме с премиера в състезателната програма на Кан. Какво си пожелаваш за следващите седем години в твоята кариера? Появили ли са се в съзнанието ти нови мечтани проекти, с които искаш да се занимаваш?

Опитвам се винаги да се занимавам с няколко неща едновременно. Имам няколко замислени проекта, защото никога не знам кой от тях може да тръгне и кой не. Така че в момента бих казал, че имам няколко различни проекта - два на английски, един на френски, и поне един от тях трябва да бъде следващият ми филм. Знам обаче, че след „The Death and Life of John F. Donovan" трябва да играя. Заради режисурата жертвах актьорството, но повече не мога.

Работя толкова усилено с актьорите и им давам всичко от себе си. Харесва ми да ги гледам, като играят, да играя чрез тях и да се вдъхновявам от тях, но това не ми е достатъчно. В някакъв момент започвам да завиждам, че нямам възможността сам да изиграя собствените си идеи и да си партнирам с велики актьори. След 2016 г. ще работя само по актьорски проекти или по режисьорски, в които мога да участвам и като актьор. Когато актьорът не играе, той губи свежестта си, а режисурата - колкото и да е интересна, не е освобождаваща. Само актьорството е. Поне за мен. Има много актьори, които мечтаят да режисират именно за да имат контрол. Аз искам да се освободя от него.

Разказвал си колко важен е за теб Монреал като база - и в личен, и в професионален план. Това все още ли е така? Стават ли Холивуд или други центрове на филмовото изкуство все по-трудни да им устоиш?

Това, на което не е трудно да устоиш, е субдукционната зона Хуан де Фука. Нейното скъсване може да се случи всеки момент. Земята ще се разтвори от едно земетресение с магнитуд 9,2 и 30-метрово цунами ще потопи цялото западно крайбрежие от Ванкувър до Сан Бернардино. Четох тази статия в „The New Yorker" преди година и оттогава не съм спал. А и така или иначе цялото ми семейство и всичките ми приятели са тук, в Монреал. Това е, което засега ми дава емоционално и психологическо спокойствие и сигурност.
Точно си купих къща тук и след година, когато всичко малко се поуспокои и съм се установил, мисля да си взема куче. Обичам да не съм в центъра на събитията. Последното място, на което искам да живея, е в някой от центровете на филмовото изкуство. Аз съм просто посетител. Накрая винаги си отивам вкъщи и всеки път, когато се прибера, осъзнавам колко ми е липсвал домът.

Може да гледате "Това е само краят на света":

22 ноември 2016, 18:30, Одеон
23 ноември 2016, 20:45, Люмиер
24 ноември 2016, 19:00, Френски институт
25 ноември 2016, 21:00, Дом на киното
27 ноември 2016, 20:00, Euro Cinema
1 декември 2016, 19:00, Френски институт

Последвай ни
Игра
Спечели meet & greet с Gogol Bordello
Джипси пънк бандата Gogol Bordello ще гостува за първи път у нас на 30 май в зала 4 на „Интер експо...
играй >>
Web Analytics