Интервюта

Леван Когуашвили: Грузинският живот е много кинематографичен

<    обратно

Филмът на грузинския режисьор и сценарист „Срещи на сляпо" покори българската публика и взе голямата награда на 18-ия „София филм фест". Тази година той участва на фестивала с последната си творба - документалния „Новият живот на Гогита". Филмът е трагикомична приказка за един обикновен мъж, излязъл наскоро от затвора и една (не)обикновена жена, която прави торти. И двамата търсят любовта в свят, който изисква твърде много от тях. Срещнахме се, но не на сляпо, с Леван Когуашвили, за да си поговорим за новия му филм, за документалното кино, за новите му проекти, както и как обича да запълва свободното си време.

Как филмът „Новият живот на Гогита" се превърна от филм за затвора във филм за един мъж и една жена?

Когато започнах снимките, идеята бе да направя филм за затвора. Това беше по времето на предишния грузински президент Михаил Саакашвили. Тогава ситуацията в затворите беше ужасна. Знаехме, че там се извършват мъчения на затворниците. Никой външен не можеше да влезе в тях. Исках да снимам вътре, защото се чувствах длъжен да направя нещо, да документирам нещата по някакъв начин. Казах на затворническата администрация, че не ме интересува политическата ситуация или какво е отношението към затворниците, а че просто искам да снимам филм за морална дилема, престъпление и наказание, изкупление. Не ми разрешиха и тогава открих единствената пролука - затворническата църква. Там ми позволиха да снимам и там срещнах Гогита. По време на интервюто с него разбрах, че след седмица излиза. Помислих си да снимам историята на човек, който излиза от затвора. Когато отидох с него в селото му, видях къщата му, майка му, брат му, както и цялата ситуация, си помислих, че може би той ще е героят на филма ми. После се появи и Мака.

Разкажете ни за нея.

Мака спаси моя филм. Два месеца снимах как Гогита се занимава с фермерство и бях леко притеснен, защото е интересно да покажеш живота на село, но нямаше развитие на историята. Мислех си :„Това е история за какво? За човек, който е бил в затвора, излязъл е и сега работи усилено. И какво от това?". Един ден Гогита ми каза за едно момиче, на което е попаднал в интернет. Попитах го тя с какво се занимава. Каза, че живее в Кутаиси и прави торти. Помислих си, че това е интересно - торти. Кинематографично. Смешно. Помолих го да ми покаже снимки. Тогава видях Мака. Разбрах, че тя не е обикновено момиче. Тя е страхотна, но познавайки майката на Гогита, просто го попитах: „Майка ти виждала ли е снимките? Хайде да й ги покажем". И това е режисьорството - казвам му да ги покажем на майка му и слагам камерата. Знам че разговорът ще е страхотен.

Беше ли му трудно на Гогита да се адаптира обратно вкъщи?

И да, и не. Гогита е продукт на 90-те, на обърканата ситуация. Той не е някакво изключение, а просто обикновен човек, който е направил грешка. Когато срещнеш Гогита, разбираш, че не е престъпник по природа. Той е много добър пример на изгубеното поколение, но на селското изгубено поколение. Мисля, че за него затворът е бил някакъв вид спасение, защото там осъзнава, че трябва да промени живота си. И излиза като един много работлив човек, чиято духовна трансформация се е случила в затвора.

levan2_600

Филмите Ви винаги са със сладко-горчив вкус. Кое предпочитате: смеха или тъгата?

Вярвам, че всеки хубав филм е комедия. Да можеш да третираш драмата като комедия, е важно. Един вид чеховски подход. Чехов нарича „Вишнева градина" комедия, а това е една от най-големите трагедии. Един фин и неуловим подход. За мен филмите на Касаветис, Олтман, Фелини, целият италиански нео-реализъм, са комедии. Филмите, които обичам, основно са комедии.

„Срещи на сляпо" ли е късметлийският Ви филм? Този, който Ви направи известен?

Вероятно да. Но първият ми филм „Street days" беше успех в Грузия и един добър старт.

Как е Андро - главният герой в „Срещи на сляпо"?

Добре е. Има син. Андро е с Марика, която също участва в „Срещи на сляпо". Сега събрах Гогита и Мака. Така че съм добър сватовник. Събирам хората чрез филмите. Това е една от способностите ми.

Какво предпочитате да правите - документални или игрални филми?

В документалния филм ми допада това, че не трябва да мисля за сценарий. Просто се забавлявам. Отивам някъде и се наслаждавам на откриването на историята там. За документален филм екипът не е голям. По-гъвкав съм, мога да променям, да си позволя различен край. При игралните филми съм по-стресиран, но и по-подготвен. Екипът е по-голям, парите се топят... Но там пък имам пълен контрол върху процеса, което е страхотно. Хубаво е да правиш и документално, и игрално кино. Ако имам възможност, ще направя друг документален филм.

Започнаха ли снимките на новия Ви игрален филм „Brighton 4"?

Направихме няколко тестови снимки с актьорите в реални ситуации, но същинското снимане започва през май. Късметлии сме да работим с един от водещите оператори в Холивуд Phedon Papamichael ("Небраска", "Да преминеш границата"", "Преследване на щастието"). Невероятен е.

Ще снимате и в България.

Част от филма - да. Избрали сме някои от локациите, други още се обсъждат.

Публиката в Грузия интересува ли се от документални филми?

Като навсякъде е. Но добрата новина е, че има едно ново поколение много силни документалисти, които се занимават само с документално кино и имат сериозен международен успех - например Саломе Джаши. Последният й документален филм „The dazzling light of sunset" спечели множество награди. Освен това от 3-4 години в Грузия има един нов много добър фестивал за документално кино - „CINEDOC". Билетите винаги са разпродадени, хората го посещават и той се превръща в много интересно културно събитие. Мисля, че това е единственият фестивал за документално кино в нашия регион.

Продуценската Ви компания IBERICA подкрепя ли млади режисьори и техните проекти?

Засега подкрепям документалния проект на една режисьорка за подготовката на театрална пиеса в женски затвор, но да кажем, че проектът е все още в начална фаза. До момента IBERICA е продуцирала само моите филми. За в бъдеще мисля да разширя обхвата, но ще видим.

Кажете няколко филма, които скоро сте гледали и бихте препоръчали?

Тъй като новият ми филм „Brighton 4" е за човек, наближаващ 70-те, гледах филми за стари хора. Гледах отново и отново „Umberto D." на Виторио де Сика - абсолютен шедьовър. Простота, лиризъм, кадри, структура на сценария. Също така „Wild strawberries" на Бергман. Гледах и „My life to live" на Годар - невероятен филм по отношение на детайла, комедията и трагедията.

Значи обичате да се връщате към старите филми, когато подготвяте своите?

Да, определено. В новите филми няма много неща, които да запомниш.

А от грузинското кино нещо, което много обичате?

Гледам филмите на Отар Йоселиани от време на време. За мен това е най-доброто грузинско кино, което някога е правено. Той прави и документални филми. Има един невероятен филм, сниман в Италия -„Little monastery in Tuscany". Той е пример за това как документален филм може да бъде заснет за много кратко време. Някои хора прекарват 3 години да снимат един документален филм и правят страхотни филми, а Йоселиани вероятно е прекарал 30 дена там и е направил прекрасен документален филм. Така че всичко зависи от това как се подхожда.

В едно интервю казвате, че харесвате да сте грузинец и да живеете в Тбилиси. Какво е да си грузинец?

Мисля, че живея в хубава и интересна страна. Но вероятно съм имал предвид, че ми харесва да съм режисьор в Грузия - грузинският живот за мен е много кинематографичен: държането на хората, тази смесица от драма, комедия и някакъв останал оптимизъм. Това е древна страна с трудна история, но все още е там, не е изчезнала. Има я постоянната борба за съществуване, но тя е примесена с нотки на самоирония, пиене на вино, пеене на песни, и житейската мъдрост, че понякога нещата са зле, но ще дойдат и по-добри дни. Аз чувствам тази житейска мъдрост в кръвта си и се опитвам да я покажа чрез филмите си.

Имате ли хобита?

Много обичам да прекарвам времето си със семейството извън Тбилиси. Започнах да се занимавам малко с фермерство. Купихме малко земя и тази година ще садим лозя. Искаме да направим вино. Надявам се това да се превърне в мое хоби.

Значи Ви остава време за почивка?

Ако ме остави човек да работя, никога няма да имам време. Но е важно да си поставяш някакви ограничения. Снимането на филми е страхотно, но не трябва да се идеализира. Има и други неща освен него, които също са интересни.

Имате ли нужда да правите филми?

Да. Усещам че мога да разкажа някои истории. Мисля, че имам някакъв вид особена чувствителност и способност да виждам неща, които може би другите хора не забелязват и докато имам тази способност, вярвам, че трябва да правя кино, а и не знам нищо друго. Но ако в някакъв момент установя, че не намирам удовлетворение в правенето на филми, ще спра. Не е като да трябва да правя филми цял живот. Давам си сметка и че има определени ограничения, свързани с възрастта. Мисля, че когато остаряваш, е трудно да запазиш тона.

Последната прожекция на „Новият живот на Гогита" е на 24 март от 15:00 в Дома на Киното.

 

Последвай ни
Игра
Спечели покана за Solar Morning
Yalta Club ще посрещне изгрева на 1 юли с фестивала Solar Morning в парка на летище София. Ако отговориш...
играй >>
Web Analytics