Stand.bg

Massive Attack не са просто банда, направила няколко хита преди 5-6 години и оттеглила се за „заслужена почивка". Това не е група, която те облъчва с поп текстове и еднотипни семпли, които слушаш всекидневно по радиото, докато шофираш.

Massive Attack са трип хоп в най-чистата му форма - провокативен, вдигащ, смазващ, раздиращ, въздействащ.

На 15 юли групата най-после стъпи на родна земя. Едва ли британците знаеха какво ги очаква. Над 4 500 души се събраха в зала „Фестивална" въпреки жегата отвън (и вътре), липсата на климатик и все по-натрапчивите планове за море. Защото Massive са онази масивна банда, която просто не може да се пропусне, тя трябва да се види и усети с всяка фибра на тялото.

Преди групата тотално да ни отвее, на сцената солово се изяви нежното им попълнение Мартина Топли Бърд. Британката погали сетивата ни с кадифения си глас, отнесе ни надалеч и ни върна обратно точно 20 минути преди колегите й да накарат всеки в залата да забрави за себе си и да се слее в едно с музиката.

Началото бе дадено с „United Snakes". Изгасени светлини, екзалтирани викове и ударен барабанен ритъм, а гласът на Робърт Дел Ная буквално хипнотизираше хората в залата.

Българските меломани чуха и видяха как пред тях се изреждат емблематични за бандата парчета като „Вabel",  „Risingson", „Girl I Love You",  „Psyche", „Future Proof". Същевременно на видеоекран на сцената се изреждаха факт след факт - стряскащата разлика в употребата на вода в САЩ и Камбоджа, дефицитът в Гърция, статистика за заразените от СПИН деца в Гана, струващата 720 милиарда война в Ирак. За съжаление тези надписи бяха видими само за хората от първите редове.

Естествено бристолците не пропуснаха и култовата „Teardrop", божествено аранжирана и  красиво поднесена от гост-вокалистката Мартина Топли Бърд. А само една песен по-късно на сцената се появи магнетичният Хорас Анди, който като вуду-шаман ни накара да пеем в едно с него „Angel", докато гласните струни не ни припомнят, че имаме нужда от малко почивка. Но такава нямаше. Защото последва още една от златните песни на Massive Attack - „Safe From Harm". За изпълнението й бандата покани на сцената Дебора Милър, третата гост-вокалистка в турнето им „Heligoland".

Китарното соло в края на парчето ни изцеди почти до край, но бристолците явно искаха да ни доведат до тотално изтощение. Разтърсиха ни със смазващото „Inertia Creeps", а на стената зад бандата отново последваха провокации. „Мис Плейбой: Николета Лозанова е виртуален парцал", „Деян Икебаната конкурира Радо Прашката", „Ромите ще бъдат насилствено изселени и техните домове ще бъдат разрушени", „Драго Чая - контрабандист!"... Последен акорд и финален надпис „Невинните няма от какво да се страхуват".

Феновете също нямаше от какво да се страхуват и уверено чакаха биса, по време на който бяха опиянени от мелодии като „Splitting The Atom" от последния албум на групата, почти нереалната „Unfinished Sympathy"  и „Atlas Air".

За последен щрих бе оставена една от най-фееричните и силни мелодии на британците. Сред викове на възторг от сцената зазвуча „Karmacoma". Песента ни понесе, вдигна, разбърка вътрешните ни коридори и силово ни върна обратно, за да се насладим на последните оставащи секунди. Вдигнати ръце, крясък на хиляди меломани и десетимата музиканти на сцената, покланящи се неколкократно на феновете.

След което се отправихме навън - пеещи заедно,  мислено и гласно „I was lookin' back to see if you were lookin back at me to see me lookin back at you".