Интервюта

Милош Урбан: Историята е моят бог

<    обратно

Един от най-интересните съвременни чешки писатели - Милош Урбан, беше специален гост на Софийския международен литературен фестивал. Той е автор на 16 книги, включително на романите „Сянката на катедралата“, „Седмоцърквие“, „Водният дух“, „Последна дума по въпроса за ръкописите“. Първите две са преведени и на български език. Романите на Урбан са готически, мрачни и пропити с легенди от миналото в съчетание със сериозна доза черен хумор. Стилът му често е сравняван с този на Умберто Еко.

Защо модерен писател като вас се интересува толкова много от легендите и мистериите от миналото?

Защото миналото е нещо, на което можем да се опрем. Писателят може да развихри въображението си около истории, които са се случили на определено място, в определен исторически период и да ги развие през своя поглед. Много по-лесно е, отколкото да пишеш за близкото минало, защото не е изтекло достатъчно време, за да можем да разберем случилото се. Историите от миналото просто изскачат от само себе си.
В моите книги „Сянката на катедралата“ и „Лорд Морд“ (действието се развива в еврейското гето в Прага през
XIX век – бел. ред.) историите се развиват в миналото. Това предполага  сериозно изследване, което е труден процес, отнемащ много време. Така че опитвам да балансирам сюжетите си между миналото и настоящето.

Заради историческия контекст и мистиката в романите ви често ви сравняват с Умберто Еко. Как се отнасяте към подобни сравнения?

Мисля, че двамата сме несъпоставими, тъй като аз не съм учен като Умберто Еко. Той на първо място е изследовател и след това брилянтен автор, носител на Нобелова награда за литература и голямо вдъхновение за мен. Не съм сигурен, но мисля, че Еко опитва да поучава читателите чрез историите си. В моя литературен свят историята е на първо място и аз изследвам единствено детайли, които са необходими за книгите ми. В „Сянката на катедралата“ например има интересна информация за миналото, за катедралата, за мистичната страна на готическата й архитектура, но това винаги е подчинено на историята. Тя е моят бог.

Как избирате кои истории да разкажете?

Зависи какво искам да кажа. Аз съм много сантиментален към миналото, към неща, които вече не могат да бъдат обяснени. Със „Сянката на катедралата“ исках да напиша забележителна история в традициите на готическия роман за нашата катедрала „Свети Вит“, която е толкова интересна и изпълнена с много значения. Исках читателите да разберат какво имаме и да опитат да погледнат на катедралата от различен ъгъл чрез моята история.
Катедралата „Свети Вит“ е издържана в готически стил, построена е през
XIV век и е завършена през XX век. И двата века са се характеризирали със сериозно насилие. Аз не избирам историята си, тя просто се появява естествено. Заради насилствения контекст на двата века в „Сянката на катедралата“ разказвам история, изпълнена с насилие, но през призмата на красотата на героите и вътрешността на катедралата. Самата катедрала е нещо като снимка на света, в който живеем.

До какви читатели искате да достигнете с книгите си?

Не зная, нямам специални читатели. Знам, че книгите ми обикновено са твърде трудни за хора, които предпочитат лековато четиво. В същото време те са твърде леки за онези критици, които искат наистина литературно писане от автора. Така че аз съм някъде по средата. Не е лесно да си по средата на тези два свята, но аз съм типичният представител на този вид писане. Благодарен съм за всеки нов читател. Пиша книги вече 20 години и все още има читатели от моето поколение или дори по-възрастни, които казват: „Хей, ти пишеш страхотни книги. Как така не съм се запозал с творчеството ти досега?“. А пък аз им отговарям: „Ами, може би лош маркетинг“ J

Младите чехи интересуват ли се все още от книги в тeзи толкова технологични времена?

При всеки човек е различно, но фактът е, че има все по-малко читатели. Младите читатели често намират и по-млади автори, които са по-близки до техния начин на мислене. Мога да ви дам един пример. Имам 20-годишен син, който никога не чете художествени романи, просто ги мрази. За сметка на това чете много технологична литература. Не знам защо е така, просто всеки човек е различен. В същото време дъщеря ми, която е на 13 години, обожава „Шерлок Холмс“, обича да чете мистериозни и фентъзи романи и си мисля, че някой ден може да прочете и моите книги.

milos2_600

Живели сте в Лондон през 70-те години на миналия век. Какво беше усещането ви като източноевропеец да живеете в западна страна по време на Студената война?

По онова време светът беше напълно различен. Днешен Лондон няма нищо общо с града от 70-те години, който познавах като дете. По онова време спомените от Втората световна война все още бяха много силни. Хората живееха нормален живот за разлика от съвременните британски младежи, които са постоянно в социалните мрежи, в нощните заведения, заливат се с алкохол и наркотици. По онова време това не беше толкова разпространено, светът беше много по-нормален. За мен връщането към Лондон от 70-те години на миналия век е сантиментално пътуване. Това е територия, която обичам да посещавам отново и отново чрез спомените си, стари филми или литература от 70-те години.
Все още много обичам Лондон. Дори написах книга, в която историята се развива в Англия, не знам дали е преведена на български. В превод от чешки заглавието й е „Тя дойде от морето“ и е детективска история, чието действие се развива в Истборн, крайбрежен град в Южна Англия. С тази книга исках отново да прегърна Англия, защото тя продължава да живее в мен, въпреки че аз вече не съм там.

Миналата година британците гласуваха за излизане от Европейския съюз. Как мислите, че това ще се отрази на бъдещето на съюза? В едно ваше интервю казвате, че сте почитател на ЕС.

Почитател съм на ЕС, но не и на привържениците на напускането, които управляват Великобритания сега - не ги харесвам, смятам, че са доста откачени. Преди бях голям почитател на Зелената партия, но вече съм на 50 години и ставам все по-консервативен. Малко съм разтревожен за бъдещето на ЕС, въпреки че искам страната ми да остане в съюза, както и в НАТО. Нямам нищо против в Чехия да плащаме в евро. Но мисля, че настоящите лидери на ЕС са проблематични и бих искал да видя различни хора на тяхно място.

В нобеловата си лекция тазгодишният носител на Нобелова награда за литература Казуо Ишигуро каза, че доброто писане и доброто четене ще разрушат границите в света. Съгласен ли сте с него?

Харесвам много Казуо Ишигуро. Неговата книга „Погребаният великан“ беше преведена на чешки от бившата ми съпруга, която е брилянтен преводач. Харесвам много творчеството му, но не бих могъл да кажа такова нещо. За съжаление писането нищо не може да промени.


 

Последвай ни
Игра
Спечели двойна покана за концерта на Mando Diao
Алтернативната банда Mando Diao пристига за концерт в Sofia Live Club на 9 декември.Ако отговориш правилно...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
Виж целия календар >>
Web Analytics