Stand.bg

Новата постановка на младия режисьор Веселин Димов (част от програма Underground на театрална работилница „Сфумато") се осмелява да говори за забраненото, неудобното; това, за което никой не мисли или не иска да мисли; това, което ни натъжава и плаши. Срещата на един млад режисьор и един възрастен актьор преплита различни кодове на общуване в един въздействащ час за театър.

„Дом" е съвременен поглед върху пиесата „Сибир" на Феликс Митерер, а непрекъснатото диалогизиране между текста и драматургичната му преработка разпокъсват времето, превръщайки го в безвремие. Безвремието на старостта във високотехнологична епоха.

Режисьорското решение за различно заглавие на моноспектакъла, макар на пръв поглед необяснимо, изразява парадоксалността - как един дом, старчески дом може да е по-студен, по-безразличен, по- самотен от Сибир - метафора за абсолютната самота.

Господин Хелмут Шуле (в блестящото изпълнение на Иван Несторов) се оказва „депортиран" от собственото си семейство в дом за стари хора. Обезличаващите високи технологии в дома въвличат обитателите в логиката на поведение на машините и така тяхното време измества човешкото.

Сценографията на Венелин Шурелов преобразява пространството в стерилно бяло и безразлично, метално сиво. Стаята е изпразнена от живот и изпълнена с електроника - високоговорител, по който звучи приятен женски глас (Ирина Голева); видеокамера, която следи всяко едно движение; въртяща се червена лампа, алармираща за несвойствено поведение; метално автоматизирано легло, чрез което се получават лекарства и вечеря в отреденото за това време; белезници на стената.

Музикалните решения преливат от весела маршова музика, през популярни мелодии, до детски песни за лека нощ - тази непринуденост сякаш се опитва да заглуши остаряването, смъртността на човека, безразличието като абсолютна липса на чувство.

Атмосферата на 1984-а се пренася на камерната сцена на „Сфумато" и се превръща във фон на (въображаеми) диалози - монолози на г-н Шуле (известен още като легло 23 А) с близките му, с кучето му, с починалата му съпруга, с президента.

На сцената се сблъскват почти философските въпроси за неразбирането между поколенията, за уважението и човешкото достойнство, за любовта, за обезличаването в епохата на високите технологии, за липсата на време, за отношението към възрастните и за неизбежната смърт, за човешкото в нас.

Смъртта от неизбежност се превръща в поле на възможностите, в красота, абсолютна любов, безкрайна свобода и щастливо безвремие.
„Да вярваш, че всичко, което искаш да се случи, е възможно - това е по-интересно отколкото да мислиш, че нищо не е възможно".

"Дом"

по пиесата "Сибир" от Феликс Митерер

Превод: Владко Мурдаров
Режисура: Веселин Димов
Сценография: Венелин Шурелов
Музикална среда: Тодор Стоянов
С участието на: Иван Несторов
Глас: Ирина Голева

Театрална работилница "Сфумато" и театрална компания Момо

Премиера: 7 април