Дизайн

Особените фотографии на един философ

<    обратно

Философ и фотограф? Редно е да споменем книгата на Ролан Барт „Светлата стая", започваща с припомняне образа на майката, извикан чрез нейна стара фотография. Във Photography: A Middle-Brow Art Пиер Бурдийо се пита как става така, че фотографията се превръща толкова силен медиум и почти всяко домакинство притежава поне един фотоапарат. В посмъртно издадения си пътепис Athens, Still Remains, разказът на Жак Дерида е придружен от фотографии на Жан-Франсоа Боном и започва с изречението „Ние и смъртта си принадлежим".

И за Дерида, и за Барт, фотографията е била средство за memento mori. За Лудвиг Витгенщайн обаче фотографията е начин за изразяване. В своите философски разсъждения той пише „Не говори, а гледай". За Витгенщайн фотографията е възможност, вероятност за реалността.

lw_2_480
Архивът на философа в универистета Кеймбридж включва колекция от правени от него снимки. Това са по-скоро експерименти - той наслагва неговото лице върху лицата на сестрите си и се получава един портрет-вероятност, истинен, но не съвсем. Работи по този особен фотопроект заедно с бащата на евгениката Франсис Галтън.

Желанието на философа за постигане на друг тип реалност е сравнявано с концепцията за размитост. В размитостта са налични всички възможности. Неведоми са пътищата на човешката мисъл - стремейки се към яснота на мисълта, Витгенщайн умишлено замъглява идеите, за да изпъкнат всички възможни разклонения и скрити значения.

Последвай ни
Игра
Спечели покана за фестивала Hills Of Rock 2018
Цели 55 банди ще вземат участие във фестивала Hills of Rock, който ще се проведе на Гребния канал в Пловдив...
играй >>
Web Analytics