Полският режисьор Павел Павликовски бе един от специалните гости на 23-ото издание на „София филм фест".

През 2015 г. неговият филм „Ида" спечели „Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Последната му творба - „Студена война" (част от програмата на „София филм фест"), пък бе отличен с наградата на Европейската филмова академия за най-добър европейски филм, а Павликовски получи и приза за най-добър режисьор на фестивала в Кан.

Павел Павликовски напуска комунистическа Полша на 14 години и заминава с родителите си за Лондон. Владее 6 езика. Следвал е литература и философия в Оксфорд. „Срещал" се е с Достоевски - веднъж като тийнейджър, когато се е запознал с творчеството му, и веднъж като документалист с неговия пра-правнук Димитрий, който работи като ватман в тогавашен Ленинград.

Павликовски решава да направи филм за Димитрий, който обикаля Европа по стъпките на известния си пра-прадядо, но с целта да си купи мерцедес втора употреба. Така се ражда една от първите му ленти - „Dostoevsky's Travels" - телевизионен документален филм, който е номиниран за Европейските филмови награди.

Най-новото му произведение - „Студена война", е базирано на бурните отношения между родителите на Павликовски и е завладяваща история за една невъзможна любов, развиваща се на фона на Студената война между Източна и Западна Европа през 50-те години.

Режисьорът споделя, че се надява с филма да поведе зрителя „на едно пътуване, което да му покаже колко парадоскален, красив, трагичен и възвишен може да бъде животът, както и че реалността не може да бъде сведена до една проста история."

Ето и още от мислите, които Павел Павликовски сподели на пресконференция в София:

За историята на родителите си

„Те накрая бяха заедно, макар че преди това се разделят, женят се за други хора, развеждат се, пак се събират, пак се разделят - накрая бяха щастливи заедно и бяха най-симпатичната двойка. Тогава осъзнах, че можеш да съдиш за една история само по финала й."

За емоцията на кадъра

„Опитвам се да направя всичко около една визия или определен кадър, да уловя определена магия, която е уникална. В много случаи този специален момент се случва след много, много дубли. За да постигна едно определено усещане за спонтанност и уникалност, трябват усилия и преработки".

За изкуството

„За мен изкуството е взаимоотношението между хаоса и реда. Това, към което се стремя, е както цялостност, така и усещане за случайност и спонтанност."

За свободата и стабилността

„През първата част от живота си човек търси свобода, вълнения, откриване на разни неща. А през втората част, или по-точно през третата третина, започва да търси своя дом, защото има нужда от свързаност, общност. Всичко е толкова крехко и заменяемо, че човек мечтае за някакъв вид стабилност."

За авторското и комерсиалното кино

„Движа се срещу индустриалния начин на правене на филм, където има разделение на труда, както е обикновено при английските и американските филми. Там в основата е продуцентът, който купува книга, наема сценарист, след това режисьор, който може да привлече известни актьори. Такива филми може да ги надушиш отдалеч. Те са продуцентски филми. Докато при мен режисьорът отговаря за всеки етап: от музиката, до историята, до монтажа - всичко. Но накрая мога да кажа в кои филми режисьорът е направил филма и в кои е работа на група от професионалисти."

За „Рома" на Алфонсо Куарон

„Филмът на Алфонсо Куарон, който ми е добър приятел, е едно невероятно, лично, вманиачено постижение. Той от дълго време искаше да го направи. Беше като „Старецът и морето". Имаше много време."

За Полша и Варшава

„В Полша има много хора, които харесвам - някои са мои стари роднини, които някакси ми дават мярката за нещата - свестни хора, с чувство за хумор, въпреки че са живели дълъг и труден живот. Обичам Варшава. Израснал съм там. Тя никога не ме е напускала. Градът не е красив, но е толкова вкоренен в главата ми, че е част от душевния ми пейзаж. Варшава е едно динамично място, в което има много енергия - понякога позитивна, понякога - негативна. Фокусирана енергия, понякога задушаваща. Всеки ъгъл във Варшава е свързан с историята. Сградите не са красиви, но са пълни с история и това помага на въображението. Там се чувствам у дома."

За относително кратката продължителност на филмите си

"Явно има нещо общо с метаболизма ми. Обичам да сгъстявам нещата. Когато се захвана с нещо, не обичам да губя време, а искам да се фокусирам върху наистина силни моменти, които могат да се постигнат визуално и имат някаква пластичност на различни нива. Обичам да загатвам, а не директно да показвам нещата."