Игра

Панайот: За мен киното е храна от дистанция

<    обратно

Панайот е победителят в играта ни за акредитация (да, тази с петте въпроса, които затрудниха доста хора:) за 22-ото издание на „София филм фест". Зададохме му няколко бързи въпроса за неговите филмови предпочитания.

Какво е киното за теб?

Ако отговоря на този въпрос еднозначно, вероятно след няколко дни ще се обвинявам за това. За мен киното може да бъде много неща. Може би точно в този момент е храна от дистанция - каквото и да означава това за всеки, който би прочел една такава на пръв поглед абсурдна сентенция.

Какво кино харесваш? Кои са любимите ти режисьори?
Предпочитам европейско кино, макар американското да е неизбежно. Вярвам, че насищането на един филм с очаквания е способно да го провали. Любимите ми режисьори вече не са сред нас, а тези, които са живи и активни, все повече девалвират. За изключения намирам Джармуш, Пол Томас Андерсън, от по-възрастните - Ходоровски, въпреки че той не е точно режисьор. Не бих пропуснал да добавя и името на Гондри, този наистина любим за мен експериментатор на визуални Платонови симулакруми. Разбира се, отваря се път и на редица нови имена и аз нямам нищо против, като изключим силно надценените и тенденциозни сред тях. Киното може би наистина върви към своя край като културен феномен, но го прави с много малки и много бавни стъпки.

Кои филми от програмата на 22-ия „София филм фест" очакваш с най-голямо нетърпение?

Селекцията е огромна и се затруднявам. Във всеки случай ще отговоря разпиляно. Чакам новия филм на Ханеке, също „Фокстрот", „Манифест", „Невидима нишка". Слушах много и все суперлативи за „Квадратът", а медийното представяне на „Не ме докосвай" просто няма да ми позволи да не го видя. За пореден път бих гледал и някои вече известни за мен заглавия - класики и не само, тук включвам „Нелюбов" на Звягинцев, който много обичам. Честно, нямам представа как ще смогна с всичко, което очаквам.

Какъв е първият ти спомен от „София филм фест"?

За пръв не мога да кажа, пазя обаче в себе си ярък спомен от програма на фестивала - трябва да е било преди десетина години - при който с моя близка приятелка имахме билети за конкретен филм, но по някаква причина той беше заменен буквално в последния момент с... „Опиум: Дневникът на една луда жена"! Решихме все пак да го гледаме, беше късна вечерна прожекция в „Люмиер". Удари ни като товарен влак. Дълго след това не можах да се съвзема - разбира се, в положителния смисъл и кръг на личните ми размишления.

Последвай ни
Игра
Спечели двойна покана за концерта на Texas
Шотландската банда Texas ще изнесе първия си концерт в България на 2 октомври в зала 1 на НДК. Ако...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
Виж целия календар >>
Web Analytics