Музика

Пост-пънк монументите на съвременна Русия

<    обратно

В хода на 80-те години на XX в. в музиката на редица съветски рок групи, предимно съсредоточени в Санкт-Петербург и Свредловск, се появяват характерните за ню уейва елементи: поетични текстове, широко приложение на синтезатори, съчетание между рок, диско, поп и експериментална музика, приложение на съвременно изкуство. Макар съветският ню уейв модел да се различава чувствително по отношение на музиката и отчасти модата от неговия западен, производен на пънка хомолог, той носи сходно концептуално послание и намира израз в музикални явления от величината на „Кино", „Навтилиус Помпилиус", „Агата Кристи", „Аквариум", „Николай Коперник", „Кабинет".

Двадесет години по-късно семената, разпръснати от тези музикални явления, са покълнали и са се превърнали в гъста гора,  вледенявана от дългогодишни прозападни влияния. Резултатът е възникването на нови субкултурни явления, които носят целия концептуален и музикален заряд на западния синт/уейв/пост-пънк и едновременно с това очертават своя собствена, традиционна специфика, едно особено и неподражаемо източноевропейско звучене. В тази статия ще представя три от тези малко познати проекти, които привлякоха вниманието ни с пресъздаваната от тях мрачна, меланхолична атмосфера. Зад тях стоят едни и същи лица, отговорни за небезизвестната на европейската музикална сцена тви-поп/ пост-пънк/ инди-рок банда „Моторама".

Група „Motorama" възниква през 2005 г. в руския град Ростов на Дон. Основана е от Владислав Паршин (китара и вокал) и Василий Яковенко еx./Ира Марченко (бас), към които впоследствие се присъединяват Александър Норец (клавири), Роман Беленки еx./ Вадим Касов еx./ Олег Чернов (ударни) и Максим Поливанов (китара). Името на формацията е заимствано от едноименния филм (1991) на Бари Шилц, който разказва за момченце, обикалящо автосервизите на Северна Америка с открадната кола, което по пътя си се сблъсква с най-различни, декадентски персонажи, с надеждата да открие осемте лотарийни билети от играта „Моторама", които да му осигурят  голяма парична печалба.

До този момент групата има три пълни албума на английски език към френския лейбъл Talitres - „Alps" (2010), „Calendar" (2012) и предстоящия „Poverty" (2015), без да броим двата демо-албума и също толкова на брой издадени сингли. Стилът им е повлиян от артисти като Wire, Joe Division, Leonard Cohen, Lee Hazlewood, Kraftwerk, The Bats, Nick Cave and The Bad Seeds, Marianne Faithfull, British Sea Power, като бележи развитие:  от класически пост-пънк в първите демо записи („Horses" (2008), "Bear" (2009), придобива подчертано ню-уейв и тви-поп звучене в следващите два албума. Очакваме с нетърпение третия. Атмосферата, която стилът на групата създава, е меланхолична, но в никакъв случай депресивна и по-скоро би могла да се определи като лека и мрачно оптимистична.

wave2_600

По-различно стоят нещата с двата странични, рускоезични проекта на групата: „Утро" и „Берген Кремер", където депресивността и мистичните внушения са по-ярко подчертани. През 2011 г. проектът „Утро" е номиниран за престижната награда „Степен вълк", учредена от Централния съюз на художниците в Москва, Московския открит фестивал на книгата и музикалния критик Артемий Троицки. Минималистичните поетични текстове, изпети с плътен мъжки глас, са съчетани с монотонен, унасящ ритъм на барабани и бас китара, бавни, протяжни синтове и натрапчиви, еднообразни и същевременно запомнящи се китарни мелодии. Пост-пънк началото е осезаемо, но сякаш пречупено през специфични източноевропейски музикално усещане и градска мистика, в които символистичните образи, заложени в парчетата „Градина", „Квадрат", „Дом", „Река", „Портрет", се смесват със смътното долавяне на необозримото ("Сънят на вещите", "Непозната сила", „Души стареют быстрие") и депресивни състояния ("Как же я был слаб в те дни").

"Берген Кремер"(2012) e музикален проект, в който участва концептуалистът на „Моторама" Влад Парашин (вокал, китари, синтезатор) и  неговата съпруга Ира Парашина (бас, вокал). Влад споделя: "В тази група сме само аз и жена ми Ира. Засега няма почти какво да ви кажа - просто в свободното си време записваме тези песни". В наличните до този момент десет парчета се забелязва осезаемо завръщане към изчистеното пост-пънк звучене от първите албуми на „Моторама", но тук интензивните, натрапчиви китари отстъпват пред синтезатора, дръм-машината и отмерения, дълбок мъжки вокал. Парчетата с кратки, объркващи, но въздействащи поетични текстове, внушават тъга, съзерцателност и известен оптимизъм. В тях присъства усещането за дома ("Люблю отдыхать", „Замок", "Болит голова"), любовта ("Вода Окраина","77"), природата ("Знак луны", „Время") и градския бит (, Человек на  ескалаторе", „Я запоминаю незнакомых людей").

wave3_600

И трите проекта са със силно подчертана индивидуалност и рядко срещано въздействие. Те съчетават в себе си музикалните похвати на запада и източноевропейския, градски начин за осмисляне на света, и демонстрират успешната еволюция на руската нова вълна. Членовете на групата все по-често обикалят пътищата на Европа, за да търсят своите лотарийни билети. През ноември тази година започна турнето на „Моторама" из Руската федерация, което ще приключи извън нейните рамки, в Румъния, с концертни дати съответно на 4 декември (Букурещ) и 5 декември (Клуж). Бихме могли единствено да съжаляваме, че няма да прескочат и до София. Но пък за утеха, а и за цвят, ще приключа със споменаването мимоходом на групите „Плохо", „Електрофорез" и „Sonic Death", които обогатяват руския съвременен пост-пънк пейзаж и определено си заслужава да бъдат чути.

Последвай ни
Игра
Спечели покана за фестивала Love CHange
Британската трип-хоп сензация Morcheeba и италианците The Sweet Life Society ще бъдат хедлайнери на новия...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
Виж целия календар >>
Web Analytics