Сцена
Ромео и Жулиета са от Габрово
< обратно
08-10-13 22:25
08-10-13 22:25
Стела Доковска
Жизнени и вихърни „Ромео и Жулиета" приключиха
фестивалната програма на „Панаир на младите" в Младежкия театър. В опровержение
на схващането, че театърът в провинцията отдавна е умрял, младата трупа на
габровския театър показа, че мястото и времето са напълно относителни.
Режисьорът Петринел Гочев, който по неясни причини е пренебрегван от софийските
театри, демонстрира художествения си и театрален талант по завиден начин.
Като начало избира Мария Змийчарова за нов превод на трагедията. Стихът е
ритмично променен и усложнен, но въпреки това е овладян от актьорите виртуозно.

След това Гочев поглежда логично и все пак непопулярно върху текста.
13-годишните Ромео и Жулиета далеч не са толкова олицетворение на великата,
осмислена любов, колкото на младостта, играта и необмислените действия. Куклите,
които се прехвърлят, прегръщат, отблъскват и освен това „изиграват" няколко
сцени от трагедията, очертават напълно детството като поле на изява.
Тук дори родителите са деца, играещи си на омраза и
интереси. Единствено отец Лоренцо е малко, ама съвсем малко пораснал. Затова пък
и на него сериозността му е чужда. Защото докато Жулиета изповядва, че ще я
женят насила, той си... почиства ноктите.
Но всяко решение тук е премерено и не търси самоцелна модерност. Напротив.
Детските копнежи са показани в такава ярка пъстрота (Юлияна Войкова) и
симфонично многозвучие (Димитър Пенчев), че няма как да не съпреживееш историята
отново.
Стълби са построени до звездите или се превръщат в летателни уреди; качени
върху столовете пък малчовците порастват; а възрастните „мъпети" разговарят в
куклена къщурка, докато играят хазарт.
Смъртта също е в играта с единствения си коз -
порастването. И той се спуска на сцената по default. Куклите са прибрани, младите
- умрели, а любовта остава танцуваща някъде във фантазиите.
Три и половина часа отлетяха неусетно, а залата бе
претъпкана до финала. Подобно на антично преживяване публиката бе пленена не от
познатия сюжет, а от интерпретацията на Гочев и безукорната игра на деветимата
млади актьори. Впрочем 11 - с музиката и сценографията, които имаха толкова
силни роли, че аплаузите бяха и за тях.

Ако наградите „Икар" и „Аскеер" успеят да се събудят,
спомняйки си, че театърът е изкуство, ще е похвално. Изтощен от банални теми,
неразбираеми модерни словоблудства или опитващи се да театралничат филмови
звезди, театърът днес обитава каменните мини. Не че в Габрово ги има, но там
явно се образуват диамантите.
Ромео и Жулиета от Уилям
Шекспир, ДТ Габрово
Режисьор: Петринел Гочев
Музика: Димитър Пенчев
Сценография и костюми: Юлиана Войкова-Найман
Превод: Мария Змийчарова
Участват: Гергана Змийчарова, Димо Димов,
Елизабет Попова, Мирослав Симеонов, Надежда Петкова, Николай Бързаков, Петко
Петков, Силвия Чобанова, Светослав Славчев
Спечели двойна покана за „София филм фест" 2023
- НД
- СБ
- ПТ
- ЧТ
- СР
- ВТ
- ПН
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30

