Седмото издание на фестивала „Световен театър в София" представи на публиката многообразен микс от експериментален театър в неговите различни превъплъщения - от театрален концерт, през документален театър, до  съвременен танц.  Бягството от традиционното лице на сцената презарежда съществото на самия театър с батериите на времето, в което чистото изкуство  вече не е стремеж.

Една нощ в киното
Дойчес Театър - Берлин, Германия

Театралният концерт с филмова музика и кратки откъси от лентите на Чарли Чаплин, Уди Алън и Дейвид Линч успя да потопи публиката в едно въздействащо преживяване на границата между няколко изкуства. Българският актьор Самуел Финци и музикантите Георги Дончев (бас) и Даниел Регенберг (пиано) ни развеждат из незабравими кино мелодии, които се редуват с текстови отклонения, импровизации, скечове в духа на стенд-ъп комедията. Думите преминават в музика естествено и очаквано, и те отнасят в някой отдавна забравен филм, някое отдавна изстинало чувство. Директният контакт с публиката, заиграването, намигването на героя създава усещането за интимна обстановка и споделеност на реплики, спомени, емоции.

Облаци
Handa Gote - Чехия

В документалния спектакъл хореографът и изпълнител Вероника Швабова разказва историята на своето семейство през динамичният 20-и век, като личните спомени и случки са поставени на световната историческа сцена, изпълнена със сътресения. „Облаци" е името на сладкиша, който баба й прави в нейното детство и именно този запечатал се в съзнанието мирис възражда отминали случки, радости и болки. Мултимедийна техника „среща" реалните артефакти от миналото с настоящето и ни кара да си задаваме въпроси за помненето въобще, за нашата лична история, за „облаците" от нашата баба под формата на печена тиква или крем карамел.

Буря
Градски театър Любляна - Словения

Може би най-традиционния театрален спектакъл от цялата програма, базиран на текста на Александър Н. Островски. Действието се развива през 19-и век в Русия, което само по себе си носи тежестта на традицията, абсолютизма на семейството и затвореността на съзнанието. Монотонното действие в първата част, която ни запознава с историята и с героите, е въплъщение на внушителността на стара Русия и липсата на емоция и свобода. Всичко това е иронизирано чрез режисьорските намеси, като най-интересният похват е неконтролируемият смях, който звучи вместо плач, вместо лично мнение, вместо реакция или действие. Сякаш всичко това предвещава бурята, неминуемо следваща задуха (задушаването).

Празна история
Forced Entertainment - Обединено кралство

Кино, театър, радиопиеса и приказка по телефона се преплитат в една наситена с невъзможности и ужасности история, които препълват съзнанието със смисъл, за да го изпразнят от всякакъв. Екранът проследява двамата главни герои с колажи от снимки, анимация и много шум в картината в едно приключение, събрало в себе си всички апокалиптични ленти и филми на ужасите.

Четири гласа зад микрофон озвучават на живо не просто реплики, а всяко счупване, всеки трясък, всяко смущение и успяват да те потопят напълно в преживяването. Безизходица и безнадеждност се сливат и усилват взаимно в една черна комедия за съвременната изгубеност на човека, който също като героите разсъждава има ли разлика между надежда и оптимизъм. „Празна история" наистина не може да се преразкаже, а Forced Entertainment неслучайно са обявени за „най-великата експериментална компания на Обединеното кралство".

Завръщане
Losdedae - Испания

Танцовият спектакъл събира хореографа и изпълнител Чеви Мурадай и актрисата Марта Етура, за да реализира взаимния им интерес към изкуството на другия. Двамата се впускат в сложно търсене на смисъл - за любовта, за другия, за отношенията между хората. Една история за изпепеляване, една реализирана мечта, която  се разбива, един намерен смисъл, който се оказва илюзия.