Stand.bg

Феновете на по-разчупения рок отдавна бленуваха идването на датата 15 август (последния трети ден на Spirit of Burgas), за да се срещнат на живо с таланта на Серж Танкиан.

Фронтменът на „замразените" System of a Down ни показа как рокът може да бъде симфония, като ни подари едно от едно от най-музикалните изпълнения по време на целия фестивал.

Освен своята банда той имаше подкрепата на 8 класически музиканти от Оперно-филхармоничното дружество на Бургас, „екипирани" с 2 валдхорни, 2 виолончела и 4 цигулки, които допълнително обогатяваха пъстрия звук на неговото творчество.

Серж изпя повечето песни от дебютния си албум "Elect the dead", но ни запозна и с немалка част от парчетата от предстоящия да излезе през септември "Imperfect harmonies", който явно ще е доста оркестрален. „В много рок албуми симфоничните инструменти са като ехо, някъде отзад. Целта ми бе баланс, така че на практика моите китари да са самият оркестър", както казва той.

Отдавна знаем, че Серж има уникален глас, но вече се уверихме, че пее страхотно и на живо - гласът му не мръдна нито на баладичните парчета, нито на скоростните речитативи, нито на всичко между тях. А освен това пее със зашеметяваща лекота.

Час и 15 минути чиста музика от един от най-големите съвременни таланти.

На една от най-неглижираните сцени (автоматично правеща я един от нашите фаворити:) -  Blues and Jazz Stage, пък се изявиха интернационалните блусари от Mama's Bad Boys, които  бяха активно подпомагани от родни барабанист и клавирист.

От оригиналния състав на триото можехме да се насладим на изпълненията на Отис Хорнесби (бас и вокали) и впечатляващия с небрежарското си поведение Ламар Чейс (китара и вокали), който по време на шоуто им пресуши сам почти цяла бутилка, пълна с царевичен еликсир.

Блусът е музика от и за големи мъже, запазили детската закачливост в себе си. Нещо, което хората на сцената ни показаха в пълна светлина въпреки проблемите, които Владо Попа имаше за момент със своите барабани. Блус, наблъскан с онзи чар и вуду-магнетизъм, придаващ още по-прекрасен послевкус на бърбъна.

Шоуто на Gorillaz Sound System започна със сериозно закъснение и донесе огромна доза разочарование за част от публиката. Макар да беше обявено, че това не е оригиналната версия на анимираната банда, мнозина от феновете очакваха нещо повече. Много повече.

Да, имаше ефектна визия. Да, на сцената и екраните се появиха четиримата „музиканти" в целия си анимационен и мрачен блясък. Да, чухме кратка версия на „Clint Eastwood" в комбинация с клипа на парчето.

Това, което разочарова мнозина обаче, бе монотонността на на Gorillaz Sound System. За истинските фенове на виртуалния музикален брит проект бе малко нелепо да слушат Sean Paul (макар и ремиксиран) за сметка на мелодии като „Feеl Good Inc." и „El Manana". 

Така още преди края на изпълнението им голяма част от тълпата се разпиля по останалите сцени.

Най-запомнящото се изпълнение на сцената „На Тъмно" безспорно бе това на „Ревю". Макар и без Милена, Васил Гюров и компания отново показаха, че са знакова за не едно поколение група.

След първоначалната по-инструментална част, включваща и класиката на „Нова Генерация" - „Страх 2", последвах и задължителните „Чичо", „Ралица", „1968", Цветя от края на 80-те", „Закуска", „Ала-бала" и т.н.

Иконата Гюров отново ни демонстрира страхотните си умения на баса, а невръстно изглеждащият Весо спечели всички с изпълненията си на соло китарата. „Ревю" представиха изключително стегнат сет пред максималния брой публика, който сцената позволяваше да се събере.

На главната сцена се появи гуруто в хип-хопа - Grandmaster Flash, който бързо наелектризира леко поуморените меломани.

Американското хип хоп величие поднесе на феновете еклектичен микс от песни, с което показа, че умее и обича да експериментира със стиловете. При това със завидна лекота.

От пулта се разнесоха мелодии като "Smells like teen spirit" на Nirvana, "Song 2" на Blur, „Are you gonna go my way" на Лени Кравиц и цели две песни на вечните Queen - „We will rock you" и  „Another one bites the dust". 

Двучасовото изпълнение на един от бащите на съвременната хип-хоп сцена ни накара да подскачаме, да пеем, да се смеем, да онемяваме и после бурно (и доста шумно) да усетим докъде ни стигат гласовите възможности.

Grandmaster Flash слезе от сцената без бис, без поклон, без излишни церемониални жестове. Само семпъл от вечната „Let Me Clear My throat" на DJ Kool оттекна като помахване за довиждане. До следващата година и следващото издание на Spirit of Burgas.

Очаквайте голяма снимкова галерия от Spirit of Burgas, както и интервю със Серж Танкиан!