Интервюта

С любовта започва всичко и с нея си отива

<    обратно

"Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" е пиеса, която улавя най-слабото място на човека днес - страха му да повярва в неизменното право на щастие, въпреки всичко. Под режисурата на Ованес Торосян актьорите Георги Гоцин и Каталин Старейшинска влизат в кожата на повредени млади хора, които преди да бъдат отритнати от света наоколо, са отхвърлили сами себе си. Каква е ролята на любовта и може ли изборът да е в нейна полза, когато раните предполагат само страх и примирение с безмилостната действителност?
Каталин е номинирана за АСКЕЕР за изгряваща звезда с ролята си в представлението, а за Ованес и Георги това е продължение на работата им заедно в „Записки на един луд" по Гогол - моноспектакъл на Гоцин, който още се игре в театър „Възраждане".

Спектакълът е за момче и момиче, отхврълени от обществото, крайни и опасни, стигнали до ръба на „дълбокото синьо море". Трябва ли човек да стигне до ръба, за да се осъзнае? Кое това, което може да го оттласне от ръба?

Георги: Това понякога не е въпрос на избор, при някои хора просто се случва, не са го искали. Може да го оттласне любовта, вярата в самия себе си и в другите.

Каталин: Любов. Всичко започва и приключва с нея. Човек стига до ръба, когато тя липсва.

danny2_600

За да бъде достоверен един образ, актьорът трябва да го разбира. Открихте ли някакви допирни точки с вашите герои? Кое ви привлече в ролите ви?

Георги: Да, доста - основно самодеструктивността и любовта към дълбокото и готовността да си блъскам главата в стената, докато мина през нея. Привлече ме сложността, която се крие в неговия летеж към дълбокото.

Каталин: Тези герои прескачат пределите на нормалното съществуване. И при тях това е съзнателен процес - бягство от общоприетото битуване. Във времето, в което живеем, да казваш истината е лукс, а за тях това е единственият изход.

Реалистична или идеалистична е пиесата?

Каталин: В нея едното не може да съществува без другото. Авторът го е написал в началото - героите са емоционално реалистични, но са в нереална среда.

Георги: Пиесата е добре написана от гениален автор. Тоест има ВСИЧКО. Надявам се, че сме се справили със сценичната й версия. Вярвам, че да.

Как се намерихте с Ованес Торосян и колко време отне от идеята за пиесата до нейната реализация?

Георги: С Ованес се открихме в Академията. Имаме един и същ учител, едни и същи възгледи, а и неговата жена Милена е от моя клас. След като започнахме да работим заедно, разбрахме, че и двамата си блъскаме главата в стената с една и съща цел.
Когато работим в екип, винаги протичат страхотни процеси. Плановете стават все по-мащабни, хаха. А иначе реализацията на пиесата ни отне близо година.

Каталин: Събра ни Гоцин. Кандидатствахме в национален фонд „Култура" и одобриха проекта. След това всичко стана много бързо. Благодарение на Ованес и Георги, разбира се, аз бях малко несериозна. Иначе с Ованес се познаваме от предишен негов проект, в който също си партнирах с Гоцин, за съжаление :) Шегичка.

danny3_600

Как се работи с Ованес Торосян като режисьор? Има ли известна доза спонтанност във всяко едно представление?

Георги: Супер. Той се доверява на другите от екипа, много добър лидер е по един деликатен начин. Лесно печели хората на своя страна. Абе, хитър е. Арменецът винаги се оказва прав. Много спонтанност има и в процеса, и в представленията. Всяко представление е различно, по някакъв начин, заради свободата, която дава на актьорите.

Каталин: Ованес е добър човек. Това го прави добър актьор и добър режисьор. Ованес не претендира за големите си качества. Не претендира за шантавото си въображение, нито за акъла, който има. Срещу теб стои човек и това го прави различен и ценен. Колкото до спонтанността, би трябвало с нея да започва изкуството. Ако я няма, къде сме?

Героите ви са мрачни, сърдити, без приятели. Сблъсъкът им е с изключителен емоционален заряд. Какво е усещането по време и след всяко едно представление?

Каталин: Все едно някой те лекува. Все едно се лекувате взаимно. После или много ти се спи, или се чувстваш напълно здрав и готов за приключения.

Георги: Да, има силен емоционален заряд. Доста изтощаващо е, но е много яко. Страхотно се забавляваме, докато си партнираме с Каталин. Постоянно се изненадваме.

От какво имате нужда един от друг на сцената, за да постигнете образа, който желаете?

Каталин: От доверие. В това представление не е достатъчно да разбираш образа си, трябва да разбираш и отсрещния и да го приемеш. Образа и човека зад него. Мисля, че с Гоцин си имаме доверие и сме спокойни, когато играем.

Георги: Имаме нужда да се изненадваме, както казах, да се провокираме мощно, да бъдем искрени и както казва Ованес - най-вече да се забавляваме, когато играем.

danny4_600

Кой или какво ви е повлияло най-силно в актьорството?

Георги: Малин Кръстев, Ивайло Христов и Ованес Торосян. Джим Кери, Де Ниро, Марлон Брандо, Кустурица, Салвадор Дали, Сергей Полунин и други (пълен миш-маш, което си ми и харесва). Любопитсвото ми да влизам в кожата на хората, желанието ми да споделя нещо. От дете имам някаква силно развита емпатия към хората, която ми помага. Някакво желание да вникна в света на човека, отвътре, като защитя историята му, защото е важна за мен.

Каталин: Искам да благодаря на една жена, която мисли, че съм я забравила, но не съм. Казва се Велислава Арнаудова, преподавател в детско-юношеско театрално студио ‚Юлий‘. Тя първа ми посочи вратата към сцената. След това се намесиха професор Иван Добчев и професор Маргарита Младенова. И все пак ще завърша с това, с което започнах - с любовта започва всичко. И с нея си отива.

Може да гледате „Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" на 20 и 30 май в театър „Възраждане".

Последвай ни
Игра
Спечели покана за фестивала Hills Of Rock 2018
Цели 55 банди ще вземат участие във фестивала Hills of Rock, който ще се проведе на Гребния канал в Пловдив...
играй >>
Web Analytics