Интервюта

С любовта започва всичко и с нея си отива

<    обратно

"Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" е пиеса, която улавя най-слабото място на човека днес - страха му да повярва в неизменното право на щастие, въпреки всичко. Под режисурата на Ованес Торосян актьорите Георги Гоцин и Каталин Старейшинска влизат в кожата на повредени млади хора, които преди да бъдат отритнати от света наоколо, са отхвърлили сами себе си. Каква е ролята на любовта и може ли изборът да е в нейна полза, когато раните предполагат само страх и примирение с безмилостната действителност?
Каталин е номинирана за АСКЕЕР за изгряваща звезда с ролята си в представлението, а за Ованес и Георги това е продължение на работата им заедно в „Записки на един луд" по Гогол - моноспектакъл на Гоцин, който още се игре в театър „Възраждане".

Спектакълът е за момче и момиче, отхврълени от обществото, крайни и опасни, стигнали до ръба на „дълбокото синьо море". Трябва ли човек да стигне до ръба, за да се осъзнае? Кое това, което може да го оттласне от ръба?

Георги: Това понякога не е въпрос на избор, при някои хора просто се случва, не са го искали. Може да го оттласне любовта, вярата в самия себе си и в другите.

Каталин: Любов. Всичко започва и приключва с нея. Човек стига до ръба, когато тя липсва.

danny2_600

За да бъде достоверен един образ, актьорът трябва да го разбира. Открихте ли някакви допирни точки с вашите герои? Кое ви привлече в ролите ви?

Георги: Да, доста - основно самодеструктивността и любовта към дълбокото и готовността да си блъскам главата в стената, докато мина през нея. Привлече ме сложността, която се крие в неговия летеж към дълбокото.

Каталин: Тези герои прескачат пределите на нормалното съществуване. И при тях това е съзнателен процес - бягство от общоприетото битуване. Във времето, в което живеем, да казваш истината е лукс, а за тях това е единственият изход.

Реалистична или идеалистична е пиесата?

Каталин: В нея едното не може да съществува без другото. Авторът го е написал в началото - героите са емоционално реалистични, но са в нереална среда.

Георги: Пиесата е добре написана от гениален автор. Тоест има ВСИЧКО. Надявам се, че сме се справили със сценичната й версия. Вярвам, че да.

Как се намерихте с Ованес Торосян и колко време отне от идеята за пиесата до нейната реализация?

Георги: С Ованес се открихме в Академията. Имаме един и същ учител, едни и същи възгледи, а и неговата жена Милена е от моя клас. След като започнахме да работим заедно, разбрахме, че и двамата си блъскаме главата в стената с една и съща цел.
Когато работим в екип, винаги протичат страхотни процеси. Плановете стават все по-мащабни, хаха. А иначе реализацията на пиесата ни отне близо година.

Каталин: Събра ни Гоцин. Кандидатствахме в национален фонд „Култура" и одобриха проекта. След това всичко стана много бързо. Благодарение на Ованес и Георги, разбира се, аз бях малко несериозна. Иначе с Ованес се познаваме от предишен негов проект, в който също си партнирах с Гоцин, за съжаление :) Шегичка.

danny3_600

Как се работи с Ованес Торосян като режисьор? Има ли известна доза спонтанност във всяко едно представление?

Георги: Супер. Той се доверява на другите от екипа, много добър лидер е по един деликатен начин. Лесно печели хората на своя страна. Абе, хитър е. Арменецът винаги се оказва прав. Много спонтанност има и в процеса, и в представленията. Всяко представление е различно, по някакъв начин, заради свободата, която дава на актьорите.

Каталин: Ованес е добър човек. Това го прави добър актьор и добър режисьор. Ованес не претендира за големите си качества. Не претендира за шантавото си въображение, нито за акъла, който има. Срещу теб стои човек и това го прави различен и ценен. Колкото до спонтанността, би трябвало с нея да започва изкуството. Ако я няма, къде сме?

Героите ви са мрачни, сърдити, без приятели. Сблъсъкът им е с изключителен емоционален заряд. Какво е усещането по време и след всяко едно представление?

Каталин: Все едно някой те лекува. Все едно се лекувате взаимно. После или много ти се спи, или се чувстваш напълно здрав и готов за приключения.

Георги: Да, има силен емоционален заряд. Доста изтощаващо е, но е много яко. Страхотно се забавляваме, докато си партнираме с Каталин. Постоянно се изненадваме.

От какво имате нужда един от друг на сцената, за да постигнете образа, който желаете?

Каталин: От доверие. В това представление не е достатъчно да разбираш образа си, трябва да разбираш и отсрещния и да го приемеш. Образа и човека зад него. Мисля, че с Гоцин си имаме доверие и сме спокойни, когато играем.

Георги: Имаме нужда да се изненадваме, както казах, да се провокираме мощно, да бъдем искрени и както казва Ованес - най-вече да се забавляваме, когато играем.

danny4_600

Кой или какво ви е повлияло най-силно в актьорството?

Георги: Малин Кръстев, Ивайло Христов и Ованес Торосян. Джим Кери, Де Ниро, Марлон Брандо, Кустурица, Салвадор Дали, Сергей Полунин и други (пълен миш-маш, което си ми и харесва). Любопитсвото ми да влизам в кожата на хората, желанието ми да споделя нещо. От дете имам някаква силно развита емпатия към хората, която ми помага. Някакво желание да вникна в света на човека, отвътре, като защитя историята му, защото е важна за мен.

Каталин: Искам да благодаря на една жена, която мисли, че съм я забравила, но не съм. Казва се Велислава Арнаудова, преподавател в детско-юношеско театрално студио ‚Юлий‘. Тя първа ми посочи вратата към сцената. След това се намесиха професор Иван Добчев и професор Маргарита Младенова. И все пак ще завърша с това, с което започнах - с любовта започва всичко. И с нея си отива.

Може да гледате „Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" на 20 и 30 май в театър „Възраждане".

Последвай ни
Игра
Спечели покана за Solar Morning
Yalta Club ще посрещне изгрева на 1 юли с фестивала Solar Morning в парка на летище София. Ако отговориш...
играй >>
Web Analytics