Романът отвежда читателя в Брюксел през 1942 година. Поради рисковете от бомбардировки 4-годишната Адриен е поверена за два месеца на злобната си и тиранична баба.

За да понесе враждебната атмосфера, момиченцето възприема поведение, което се резюмира с две думи: „Толкова по-добре". През целия си живот, чак до смъртта си през 2024-та, Адриен ще използва тази вълшебна формула, за да оцелява.

Този път Амели Нотомб посвещава таланта си на образа на своята майка, на която дава името Адриен.

Историята започва като жестока приказка, за да премине накрая в трогателна интимна изповед - самата Нотомб влиза в повествованието със своите съмнения и страхове в двойната роля на разказвачка и читателка на собствения си текст.

„Толкова по-добре" звучи като дълго любовно писмо на една дъщеря към нейната майка.