За някои Том Джоунс е типичен мачо, пръскащ мъжествен сексапил от разкопчаната си риза и тежкия си глас. Подлудяващ жените изпълнител, който се къпе в дамско бельо и при всеки концерт е обсипван с ключове от хотелски стаи.

Сигурно си го представяте в някой клуб в Лас Вегас с разгорещена публика, която иска поредната доза секс, облечена в музика. Да, през 60-те.

Днес Том Джоунс е 71-годишен, няма ги младежките волности, има само един неостаряващ глас, който не е загубил и частица от своята сила и енергия.

Легендарният изпълнител не ни остави да чакаме дълго, малко след 20:00 той и бандата му се появиха на сцената без много гръм и трясък. Но публиката нямаше нужда от подготовка, три поколения фенове вече бяха разтърсени от самата идея, че чуват гласа му на живо. А звукът беше наистина размазващ.

Написаната специално за Том „She's a lady" от великия Пол Анка още в началото ни върна към 60-те години, към времето на игриво разкрепостените, но на място жени и към необвързаните мъже, които не могат без тях. Както Том закачливо каза: „Ще ви изсвирим няколко парчета от 60-те... Имам предвид 1960-те."

„Green geen grass of home" на Джери Лий Луис ни накара да замлъкнем за миг, но само за да запеем заедно с него в следващия. Историите, които изпълнителите разказват по концерти, винаги те карат да се чувстваш специален. Когато чува песента си, изпълнена от Джоунс, Луис казва просто „Номер 1 е, Том". И наистина, тембърът му се разлива по нотите на мелодията по уникален начин.

Целият сет беше спокоен, стегнат и някак си величествен. Дори „Sex Bomb" звучеше не толкова секси и лудо, а по-скоро като намигване към спомените от дивите години в Лас Вегас. А и самото парче сякаш е записано с тази идея, защото то се появява много след това, едва през 1999 г.

Класиката „Delilah" беше абсолютният връх на вечерта. Весело звучащото парче всъщност разказва за един измамен любовник, който вижда своето момиче да прави секс с друг мъж. Полудял от нейната изневяра и от това, че му се смее в лицето, той я убива по най-драматичния начин с нож.

Това беше моментът на китарите, които като истински мариачи се движеха завладяващо, рязко сменяха посоката и танцуваха по струните. Леката „хореография" беше истински завладяваща, публиката беше на крака и ентусиазирано крещеше „Защо, защо, защо, Дилайла?"

„If I only knew", „You can leave your hat on", „It's not unusual" раздвижиха голяма част от хората, празните пространства между редовете оживяха.  А за финал Том Джоунс целуна звучно публиката с „Kiss".

За една вечер са върнахме към прекрасните години на миналия век, към чара на нощния живот в Лас Вегас, към припадащи момичета и невероятни изпълнители, способни да побъркат публиката. Духът на онази епоха се носеше във въздуха. И носталгично си помислихме, че сме се родили не когато трябва...