Интервюта
Bastardolomey: Локалната сцена е в кома
< обратно
16-03-10 10:09
16-03-10 10:09
Мартин Евстатиев
Black
Sabbath, Rob Zombie, Ministry, Static-X са само някои от влиянията на Bastardolomey. Рок/метъл/индъстриъл
квартетът е създаден през 2007 г. от добре познатия Димитър Василев - Нуфри
(Panican Whyasker, екс-„Пиромания"), който е китарист и вокалист на
групата. Останалите участници са Кирил Петрушев (Ebanizm) - китари, Венелин
Георгиев (Ebanizm, Mortal Remains) - бас, и Милен Иванчев (екс-„Пиромания") - барабани. Един
разговор за мечтите, генерациите и бъдещето.
Какво е Bastardolomey - страничен проект или пълнокръвна група?
Венелин: Разбира се, Bastardolomey е осиновеното дете в
моето семейство. С него сме една кръвна група и именно в "група" се
крие отговорът.
Нуфри: Започна като страничен проект. На път сме да станем пълнокръвна група.
Времето ще покаже.
Милен: След като имаме албум, при това доста добър,
групата си е ок. Bastardolomey е най-доброто нещо, в което съм участвал досега.
Поради тази причина давам на бандата най-доброто от себе си.
Каква цел си поставяте?
Венелин: Да отгледаме едно по-различно поколение, което
да носи отпечатък от нас самите. Оригиналността не е самоцел, по-скоро се
опитваме да приобщим шепа хора към нашите вкусове, нашия мироглед или може би
вяра, като ефектът от всичко това е, че започваме сами да си вярваме, ха-ха.
Нуфри: Успех - в най-тривиалния смисъл на думата.
Милен: Да стъпим на европейската сцена.
Може ли правенето на тежка музика в
България да е нещо повече от удоволствие?
Нуфри: Мисля, че не. За тази цел трябва да прекосим
границата.
Венелин: Правенето на тежка музика не само в България е тежка работа. Тежката
работа не винаги е удоволствие, но пък резултатът след добре свършена работа носи
удоволствие, дори да не си в състояние да стоиш на краката си.
Ако питаш за оцеляване - човек се нуждае от нещо повече
от утоляване на страсти. Ние имаме нужда да мечтаем, а хората, които ни вярват,
имат нужда от провокация. И всичко се случва в главите ни. Ако ви кажа
"а" и го съчетая с подходящ риф, вие ще можете да довършите азбуката,
а някой ще е в състояние да напише стих, трети би могъл да стартира конкурентна
рок банда, особено ако не му хареса "а"-то! Нашата цел е не да се
харесваме, а да провокираме.
Милен: Ако питаш дали човек може да се храни от нея - не може. Обаче няма кой
да ти отнеме удовлетворението, което идва след като си изсвирил нещо, което
преди месец ти се е струвало невъзможно за изсвирване или пък с останалите от
бандата сте направили нещо яко, плод на дружни усилия.
Има ли достатъчно публика за българската
ъндърграунд сцена?
Нуфри: Локалната сцена е в кома в момента, защото в
България вече идват всички големи. Освен това българската публика по
подразбиране не вярва в българските групи. Може да харесват някоя, но
подкрепата в никакъв случай не е като на запад. Това е наследено от предишното
нихилистки настроено поколение. Генерацията е такава - какво да я правиш.
Милен: Какво значи достатъчно? На мен никога нищо не ми е
достатъчно. Публика има, а за такива като нас остава задачата да й покажем
вярната посока.
Венелин: Не бих казал, че вече сме стъпили на сцената, за да мога да започна да
броя, по-скоро участията ни са част от усилията по отглеждане на групата.
Мотивация и удоволствие за нас самите. Всеки се пита до какво ниво може да
достигне, аз знам за себе си - пълно себераздаване пред не повече от 30 души.
Да не забравяме, че има и виртуална сцена. Там обратната
връзка може да е силно изкривена и човек да се надцени, а може да се окаже
по-популярен в определена среда, отколкото в собсвеното си семейство.
Защо голяма част от
хората са резервирани към родните банди?
Нуфри: Защото родната сцена не е голяма и впечатляваща.
Не става дума за добро свирене, защото вече имаме групи като Odd Crew, които не
свирят по-зле от западняците. Просто не са им големи, много са им достъпни,
нещо някак си няма магия. Ако една БГ група се появи и направи шумно и
впечатляващо шоу като Rammstein, а после изчезне от локалните заведения, ще
живее само в имагинерния свят. БГ групи свирят в Blue Box, но не с такъв успех.
И защо е така?
Милен: Ние нямаме традиции в правенето на тази музика,
нямаме old school банди, нямаме и почти никакви възможности да се развиваме
нормално. Нормално е хората да са резервирани. Това обаче ни дава възможност да
направим впечатление, когато надскочим очакванията.
Венелин: По същата причина, поради която аз съм резервиран към родното
автомобилостроене. Най-вече защото сме българчета, а българинът е резервиран
към себе си. Национална черта е да не приемаме нищо на доверие, а шансът да
попаднеш на нещо ценно, е като шансът да спечелиш от лотарията - налага се да
участваш. И докато се намери човек, който да те заведе на правилното място, да
те настани, почерпи и каже "виж това", ти вече си пропуснал голяма
част от живота си. Дори да газиш диаманти, трябва да имаш очи, за да ги видиш.
А човек не всеки ден може да гази диаманти...
Какво се случва с Panican Whyasker?
Нуфри: Rock'n'roll
coma!!!
След Metallica ли ще свирите на Sofia rocks или по това
време имате участие на „Уембли"?
Нуфри: Бих искал да ти отговоря очи в очи. Ха-ха.
Вили: Долавям иронията! Преди ден бях най-обикновен служител в най-обикновена
компания, а сега давам интервю, никой не знае какво ще му се случи утре! Едва
ли някой от грандовете е започнал с амбицията да пълни стадиони, това е
приоритет на проекти като "Тату" и "Спайс Гърлс". Но в
моята колекция от дискове Bastardolomey наистина се намира някъде между Metallica
и Дейвид Бауи.
Милен: Явно чувството за хумор е една от силните страни в
твоя характер. Умелият ти сарказъм пък буди удивление, дори страхопочитание.
Истината по въпроса е, че отказахме и двата гига, защото имаме планирано шоу в
Полски Тръмбеш. Най-официално те каня да го отразиш.
Ок, ще гледам някак да съчетая нещата.
Спечели двойна покана за „София филм фест" 2023
- НД
- СБ
- ПТ
- ЧТ
- СР
- ВТ
- ПН
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- 30

