Музика

Cherchez l'idole - Силви Вартан в София

<    обратно

Чух „La Maritza" преди няколко години. Това е една от песните, на които съм плакала още при първия ми досег с тях. Една от най-нежните и красиви песни за родината и носталгията, изпълнена по уникален начин.

Концертът на Силви Вартан в четвъртък вечер започна именно с нея, прожектирана на екран като встъпление към появата на легендарната певица на сцената в зала 1 на НДК. Като на филмова лента се появиха образите на Силви Вартан и малката й дъщеря Дарина, която изпява песента заедно с майка си. 

Още с появата й на сцената публиката сякаш притаи дъх. Този дълго чакан концерт надмина всякакви очаквания. Той беше като разказ за силата на несломимия дух и вечната младост, за силата и величието на един живот, на един творец и за вечния порив към свободата. Родената в България Силви Вартан гордо признава в автобиографичната си книга „Дума по дума", че е гражданин на света. С френска националност. А България е за нея страната на нейните родители, на нейното детство... Страната, която никога няма да й бъде безразлична. Страната, оставила трайна следа в душата й.

На концерта прозвучаха песни както в духа на рокендрола - свежи, закачливи и поднесени с хумор, като "L'amour c'est comme une cigarette", култовите „Let It Be Me" („Je t'appartiens"), „Comme un garçon", така и страхотните интерпретации на „Mr. John B" („Sloop John B." на Бийч Бойс), „Twiste et chante" („Twist and shout"), „Rock'N'Roll Music" на Чък Бери.

Силви Вартан ни потопи в една чудна атмосфера, постоянно тръпнещи в очакване коя ще бъде следващата песен. Редувайки рокендрол парчета и лирични нежни балади, имаше преходи от закачливо-игривото към дълбоко-романтичното, от смешното и забавното към най-съкровеното. Пя на френски, английски и български език.

Имаше дори песни, в които пееше едновременно и на френски, и на английски, като го правеше с лекотата, присъща само на най-добрите. През първата половина на шоуто тя разтърси публиката с може би най-носталгичната българска песен, с която за трети път разплака българската публика - „Облаче ле бяло".

Емблематичната „La plus belle pour aller danser", с която Силви става известна още през 1964 г., също бе изпълнена, въпреки че в книгата-изповед Вартан споделя, че това не е любимата й песен.

Интересно и важно е да се отбележи, че Силви Вартан говореше през цялото време на български. Елегантността, финесът и класата на тази жена-легенда нямаше как да не завладее публиката. А когато елегантността се проявява ръка за ръка с глас като на Вартан, резултатите са милиони продадени копия на нейните албуми по цял свят, милиони дадени автографи, фенове, които я обожават и голямата надежда тази феерична изпълнителка да продължава в творческия си път с нови сили и вдъхновение.

За мен Силви Вартан винаги ще бъде красивото младо момиче, което пее „La plus belle pour aller danser" като едно птиче. Едновременно с този образ е и образът на зрялата жена, която не обича тази песен, но въпреки това винаги я пее на концертите си. В знак на обич към своята публика.

Има една песен, която Силви Вартан не изпя тази вечер - „Quelqu'un qui me ressemble". Чаках тази песен. Не я чух. Но съм щастлива. Защото знам, че тя пак ще дойде. И тогава може би, може би тогава, ще изпее и нея. Обичаме те, Силви!

Последвай ни
Игра
Спечели двойна покана за концерта на Mando Diao
Алтернативната банда Mando Diao пристига за концерт в Sofia Live Club на 9 декември.Ако отговориш правилно...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
Виж целия календар >>
Web Analytics