Сцена

Monocrossing: мултимедиен лабиринт от значения

<    обратно

Ако сте гледали „Облакът Атлас", вероятно помните унифицираното производство на момичета и особено онова от тях, което се преборва за идентичността си - откривайки я, споделяйки я, защитавайки я с цената на живота си. Умножено по две, момичето оживява в друг ракурс в спектакъла на Derida Dance, който се случи в уникалното пространство на бул. „Сливница" 245.  

Подобно на роботизирано насекомо то изниква през фазите на зачатието до предопределението да няма екзистенциален избор. Друго-то прави същото в своя обсег - несинхронизирано, с нюанси на различност и все пак същото. Момичетата са като две мравки, които имат обща биография и все пак притежават условна физическа разделеност.  

Задвижени от логиката на определението си, те попадат в мултимедиен лабиринт, който се разгъва в къси отрязъци, за да им позволи някакви движения. Но възможностите са еднопосочни. Връщане назад няма. Дори настрани - движението в ляво и дясно е забранено. Тогава те спират и с първата частица съзнание привиждат себе си като сенки, зачатъци на индивидуалност, които не желаят да бъдат рамкирани.  

Сграбчвайки квадратурните ограничения, те „сгъват" мултимедията в опит да контролират своето пътуване. Тогава започва (уж) тяхното разгъване, което поражда първичен хаос от мисли и чувства, несвойствени движения и опознаване на нови усещания. Пътуването е спряло, за да отстъпи място на самопознанието. Но то е някак инфантилно, някак първично, защото няма предистория, а само его, което не знае какво иска да бъде.  

mcp_044_480

Мравката е осъзнала, че не иска да бъде мравка. Само толкова. Самоцелното лутане в себе си поражда нова унификация: телата са застопорени и оплодени, за да родят безмозъчни светлинни кълба - едноклетъчни и еднородни, същите като тях в началото. Бълбукащи и задушаващи майките си, те създават друга форма на затвор: решетка, която е замазала ръбестите форми и хаоса, но все пак ограничава.  

Метафората на втората частица осъзнаване е съзиданието. Защото логиката е, че когато си сътворил нещо, можеш да сътвориш и себе си в собствена реалност. Преобръщането на рождения цикъл от раждане към индивидуално осъзнаване разпуква решетката от светлинни амеби, за да положи индивидуалността върху двете безлични „то". Придобиването на себе си като „аз" и „ти" събира на финала двете пространства, за да срещне осъзнатите различности в тяхното „заедно".  

Предизвикателството да „четеш" смислите в танцов спектакъл е нещо като опит за разпознаване на подправките в екзотично ястие. Въздействието от емоции, визия, музика и блестящите изпълнения на Джънгин Лий (Южна Корея) и Мариан Харгитаи (Унгария) са повече от задоволяващи сетивата, дори и да не бъде разпознат предложения сюжет.  

Извън всякакво рамкиране, всеки присъстващ  може да се постави в условията на своя пъзел, за да постигне осъзнаване на пътя и идентичността си, емоционално или рационално.  Зависи в кой стадий на мравката е и колко тежи собственото му его.  

 

Monocrossing, Derida Dance Company

Идея и хореография: Живко Желязков

Визуална среда: Полина Стоянова

Музика: Иван Шопов

Танц: Джънгин Лий (Южна Корея) и Мариан Харгитаи (Унгария)

Костюми: Снежана Папазова

Продукционен мениджър: Атанас Маев (България) и Дора Трифонов (Унгария)     

Последвай ни
Игра
Спечели покана за Hills of Rock 2019
Тазгодишното издание на фестивала Hills of Rock ще се проведе между 28 и 30 юни на Гребната база в Пловдив....
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Виж целия календар >>
Web Analytics