Музика

Roxette - дъждовно дежа вю по детски

<    обратно

Roxette са от онези групи, които независимо от времето, мястото, настроението, успяват да те грабнат и плавно да те върнат към някой спомен. Първият блус. Пеенето с часове пред огледалото, здраво стиснал четката за коса вместо микрофон. Първата целувка. Някой ученически купон.

Поради тези  и много други неизброени причини за никого не бе чудно, че вечерта на 29 май стадион „Георги Аспарухов" се пръскаше по шевовете. От хора, дошли да си припомнят и изтанцуват заедно детските си години. Или поне гимназиалните.

Час преди Мари и Пер да се качат на родната сцена обаче публиката се сблъска с истинско предизвикателство. Дъжд - пороен и неспиращ. Мокрият хаос настъпи за секунди. Тичащи хора и надеждата, че все пак заветният дъждобран няма да остане само химера. Уви, не за всеки. И въпреки пороя, гледката тип конкурс „Мис Мокра Фанелка" и водата, пропила се в дрехите и обувките, родната публика доказа, че обичта към музиката на Roxette е по-силна от инстинкта за самосъхранение. Затова и в 21:30, когато дуото се появи на сцената за първите акорди, зрителите сякаш изригнаха в продължителен, искрен, мокър писък. Вода, ръце, усмивки, хвърлени на земята чадъри, дъждобрани и малко ироничното за случая парче „Dressed for Succes".
roxette3_480
Шведската поп банда успя още с първите си песни да докаже, че е група, която звучи еднакво добре както на студийни записи, така на живо. Защото наистина разлика в изпълненията им нямаше. Фалшиви тонове - също. Само музиката - онази, връщаща те назад. Roxette акустично изпяха първата целувка на мнозина със своето „It Must have been love". Успяха да ни провокират заедно с тях  да пеем все едно никой не ни чува „Fading Like A Flower" . Изненадаха ни до краен предел с китарно соло на „Хубава си, моя горо".  Предизвикаха ни да изтанцуваме и крещим до максимален лимит на гласните струни преливащите се една в друга „How Do You Do" и „Dangerous".

Бис, разбира се, имаше. При това не един, а два. Защото едно повторно завръщане от страна на Roxette на сцената чисто и просто не бе достатъчно на влажната публика. Тя искаше още. И още малко след това. Чухме за финал нежното „Spending My Time", което се разля като топла въздишка. След което заедно се върнахме много назад в детските танци и подскачането пред огледалото с „The Look".

И точно когато повечето от нас си помислиха, че по-красиво и по детски позитивно не може да стане, над стадиона отекнаха първите акорди на добре познатото ни пиано от златната „Listen To Your Heart". Да се опише картината от светещи телефони, набрали някого, с когото свързваме песента, вдигнатите ръце, задружното оглушително припяване на припева, е просто кауза пердута. Изпълнението на парчето бе от онези моменти, които искаш да запечаташ и да отнесеш със себе си. Защото е красиво. Защото в такива моменти  човек осъзнава силата на музиката.

А музиката на Roxette може много. Тя връща назад. Тя те кара да забравиш дъжда, дори когато той се изсипва като из ведро върху теб. Тя те превръща отново в 7-годишно хлапе, което пее и подскача, без да се притеснява как изглежда отстрани. И единственото, което ти идва на ума да кажеш след концерт като този, е простичкото:

Roxette, thank you for the Joyride!

Последвай ни
Игра
Спечели акредитация за "София филм фест" 2020
Заедно със „София Филм Фест" ти предлагаме страхотната възможност да спечелиш акредитация* за 24-ото...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Виж целия календар >>
Web Analytics