Петък 13-ти - фатален, но само за бургазлии. София отново се изля в морския град, мнозина от местните отново не знаеха за какво става въпрос или роптаеха, че Spirit of Burgas им смущава безценния сън.

Първи на главната сцена на фестивала се изявиха родните Gravity Co., които показаха чудесна форма заедно със завърналия се в групата вокалист Явор Захариев.

Електро-рок ембиънт бандата Apollo 440 започна вихрено с "Lost in space", а многохилядната тълпа пред сцената забрави за адските жеги, на които бе подложена през целия ден. Втората песен, „Time is running out", от последния албум на групата - „Dude descending a staircase", покачи нивото на екзалтация, като дори онези, които не бяха фенове на групата, започнаха да влизат в ритъм.

На сцената вокалът на бандата изпадаше в еуфорични пристъпи, скачайки върху една от колоните, като по този начин правеше купонът още по-истински. Неусетно се стигна и до хита "Stop the rock", която съвсем вдигна настроението, а финалът дойде с емблематичната „Ain't talking about dub".

Въздухът в Бургас със сигурност няма нужда от допълнително нажежаване (особено това лято). Култовите британци The Prodigy обаче бяха безмилостни и източиха и последните течности от телата на феновете.

Забравете 1999 г. и противоречивото им шоу в София - този път ги видяхме в истинската им концертна сила, която кара публиката да избухне. Лиъм Хоулет и компания нижеха хит след хит, а след всяко следващо парче влажният въздух около бургаския плаж ставаше все по-оскъден.

Максим бе истинско животно, а Кийт Флинт бе учудващо статичен, поради което основната част от шоуто бе изнесена от чернокожия гигант.

Взривяващият им стил в комбинация с мощното изпълнение, ефектно осветление и убийствен сетлист („Breathe", "Omen", "Poison", "Firestarter", "Voodoo people", "Smack my bitch up", "Invaders must die" и т.н.) взе всичко от публиката, която бе пратена някъде "Out of space".

„Кой сега е номер едно" даде началото на краткия, но за сметка на това доста суров сет на „Най-добрия r'n'b изпълнител - Бичето. „Някой ми мирише на пот", повтаряше Върбан между композициите, както той сам определи песните си.

Тежки рифове и неразбираема на места реч изцеждаха и най-скритата енергия в полуприпадналите след The Prodigy.

„Аре педераси, стегнете се", беше апелът към публиката преди забиването на култовата „Идем", с която се опита да ни прати в будна кома.

Бързо, стегнато и върло, изпълнението на Бичето ни зареди със сила, каквато може да ти даде само „номер 1".