На 27-май в САЩ бе чествана 100-годишнината от рождението на американския писател Джон Чийвър, който почина през 1982 г. Ново издание от събрани разкази излезе, за да ознаменува рождения ден на писателя.

Роден в Куинси, Масачузетс, на 27-ми май 1912 г., Чийвър е един от най-големите майстори на късия разказ на 20 век, определен от Елмър Леонард като „Чехов от предградията".

Син на провалил се търговец на обувки и притежателка на магазинче за подаръци, Чийвър осъзнава амбицията и комплексите за малоценност на следвоенния американски живот. Понякога той се шегува лековато с всепомитащата скука на периферните градчета и глупостта, депресивността и бездействието на обитателите им, но твърде често е остро критичен спрямо застоялия провинциален живот. Както казва съвременникът му Джон Ъпдайк: „Джон Чийвър често е определян като писател на крайните квартали. Мнозина са писали за предградията, но само Чийвър успя да направи от тях архетипно място".

В разказите си Чийвър е изключителен баснописец. Пример за това е „Плувецът" (екранизиран през 1966 г. с участието на Бърт Ланкастер) и неговото ловко начало: „Беше една от онези летни недели, в които всички седят наоколо, казвайки си „Пих твърде много снощи".

Алкохолът присъства почти винаги в разказите на Чийвър. Братът на писателя, Фред, е алкохолик, към пиенето се пристрастява и самият автор впоследствие. Сам се нарича „самотен пияница", а единственият изход от обземащата го паника и несигурност по отношение на писането, вижда в чашата с джин. „В еуфорията от алкохола има ужасяваща монотонност" - пише американецът.

Алкохолизмът едва не го убива, но след упорито лечение, Чийвър отново е на крака и успява да завърши чудесната си новела, разказваща за периода, в който преподава в затвора Синг Синг - „Falconer".

Чийвър, подобно своите герои, също е имал внимателно пазени тайни. Бисексуалността му  е една от тях. Макар и женен и с деца, Чийвър е имал немалко връзки с мъже и жени. Блейк Бейли написва изключително добра биография за американския майстор на разказа, в която е описан многоликият характер на последния - от неспособността за общуване с трите си деца до хумора и автоиронията, с които печели симпатии.

„Всяко точно документиране на човешката незрелост би било неделикатно и това аз откривам от време на време в тези разкази, но за мен подобно неуодобство се изкупва от спомените, които носят в себе си те - за жените и мъжете, които съм обичал, стаите, коридорите и плажовете, където са написани. Любимите ми разкази са ония, които са завършени за по-малко от седмица и които често съчинявах на глас..."Вие си говорите сам, мистър Чийвър - каза учтиво портиерът. Той също - старателен, приветлив и доволен от коледния си бакшиш от десет долара - напомня фигура от неугасващото минало". - Джон Чийвър