Младият актьор изпълнява една от главните роли в последния филм на унгарската режисьорка Илдико Енеди. Енцо бе един от гостите на „София филм фест" и се срещнахме, за да си поговорим за „Мълчаливият приятел", както и как от света на модата се прехвърляш в този на киното.

За първи път си в София. Какви са първите ти впечатления?

Бях приет изключително топло от хората тук. Отидохме на обяд, където опитах типични неща от българската кухня. Аз обичам месо и вашата скара много ми хареса. Също публиката на първата прожекция на „Мълчаливият приятел" беше чудесна, така че мога да кажа само хубави неща.

Роден си във Франция, но скоро след това семейството ти се мести в Германия. Усещаш ли връзка с Франция?

Не съм сигурен. Не се чувствам нито напълно германец, нито напълно французин. Човек не избира къде да се роди, а аз съм имал късмета да се родя и да живея в две свободни и богати държави. Осъзнавам тази привилегия.

Ти си бивш модел - защо реши да се откажеш и да се впуснеш в преследване на актьорска кариера?

В началото всъщност се записах на курсове по актьорско майсторство в гимназията - и то не защото бях особено заинтересован, ами смятах, че ще мога да получа добра оценка, без да си давам много зор. Не бях най-добрия ученик, така че това ми се стори добър начин да повиша оценките си. Впоследствие започнах истински да се забавлявам в тези класове - нещо, което не ми се беше случвало в останалите предмети. Имах много добра връзка с нашия учител, който видя нещо в мен и ми даде възможност да изпълня някои главни роли. Тогава бях на 17 и определено не бях добър актьор, но бях пълен с енергия и бушуващи чувства. Театралната сцена в училище беше добро място да покрещиш и да излееш емоциите си.

Тогава си дадох сметка, че мога да продължа с актьорството на следващо ниво - в актьорско училище или университет. Така че реших да опитам, но отпаднах още в първия кръг, тъй като имаше 1000 души, които кандидатстваха за същото. Да бъда най-добър в училище беше лесно, но след това се наредих до мои връстници, чиито родители са актьори и които са започнали с курсове още от петата си година и са много напреднали... А аз просто може би имах талант и енергия, но не бях добър актьор. Това обаче не просто не ме отказа, а ме амбицира.

Някъде по това време една вечер излязох на клуб и от една агенция ме харесаха за модел. Нещата се развиха доста бързо и започнах да участвам в седмици на модата в Милано, Париж, Ню Йорк и т.н. Не трябваше да мисля много - да отида на прослушване в някакъв малък немски град или да летя за Ню Йорк... Не беше трудно да избера второто.

През 2018 г. реших да приключа с моделството, за да се концентрирам върху актьорството и да кандадитствам в специализирани места. Отидох на около 20 прослушвания и в крайна сметка ме приеха във Виена (Max Reinhardt Seminar).

Какво е общото между моделството и актьорската професия?

Например това, че трябва да свикнеш, че много хора те наблюдават през цялото време. В същото време при моделството постепенно се научаваш как да позираш и как да гледаш, за да изглеждаш готино, но трябва да се отървеш от всичко това в актьорската работа, защото камерата не иска да види просто колко добре изглеждаш. Ако не се отървеш от тези навици, си загубен.

Нямаш особен опит в киното, така че как успя да получиш една от главните роля в последния филм на Илдико Енеди?

Завърших университета във Виена през 2022 г. и станах част от една театрална компания в Германия, но скоро разбрах, че това не е моето нещо, защото нямаш много лична свобода - трупата постоянно контролира кога и за какво може да те използва. Така че се отказах и реших да опитам с филмите. Направих своя дебют в комедийния сериал „Viktor Bringt's" и през 2023 г. реших да се пробвам за новия филм на Илдико Енеди. Не трябваше да играя, а да се запиша как отговарям на 3 въпроса, така че говорих седем минути за себе си и отговорих на въпросите. През януари 2024 г. разбрах, че съм одобрен за ролята на Петер, която е малка, но бях страшно щастлив, защото това щеше да е първото ми участие в пълнометражен игрален филм.

Малко след това се явих на прослушване за друг филм, на което кастинг директор беше Нина Хаун - същата дама, която избираше актьорите за „Мълчаливият приятел". Не получих ролята, но тя реши, че всъщност ще се впиша по-добре в ролята на Ханес, изпрати записа на Илдико, явих се на кастинг и в крайна сметка ме избраха за тази роля.

Филмите на Илдико Енеди са доста специални. Как протече работата с нея?

Тя е много интересен и много добър човек. Знае прекрасно какво иска и как да го предаде на останалите. В същото време е изключително стриктна - ако нещо не е както си го представя, ще те накара да го направиш отново и отново.

Кое беше най-трудно за теб по време на снимките?

Най-трудно ми беше да превключа от комедийния сериал, в който бях участвал, защото там има много текст, всичко се случва много бързо, леко преиграно е - тотално различен стил. А в „Мълчаливият приятел" има много моменти, в които няма реплики и трябва да „потънеш" в образа, не можеш просто да го изиграеш. По време на снимките Илдико веднъж ми каза нещо и аз й отговорих, че напълно разбирам какво има предвид, но не знам как да го постигна... С течение на времето обаче навлязох в процеса, поне дадох най-доброто от себе си. Но това е много дълъг процес, изисква време.

„Мълчаливият приятел" е артхаус филм и доста хора биха го определели като претенциозен. Какъв е той за теб - ако можеш да се откъснеш от ролята си и гледаш на него като зрител?

Илдико е точно обратното на каквато и да е превзетост. Тя създава много интелектуално и поетично изкуство.
Аз съм от Gen Z поколението - пристрастен съм към телефона си, към кратки клипчета, TikTok, рийлове в Instagram... ужасен съм в това отношение. Когато обаче гледам филм като „Мълчаливият приятел", мога да настроя съзнанието си така, че да е отворено за него. За мен е наистина впечатляващо и уникално филмово изживяване, защото е толкова различен от ежедневния ни живот - темпото е съвсем друго, сюжетът не е най-главното. В сърцето му са звуци и образи - много е красиво, но трябва да си отворен за него.

Наистина е интересно, че хората имат толкова различни мнения за филма. За някои е дълъг и скучен, чудят се защо историите не са напълно разказани, защо има отворен финал... А за други е истинска наслада да го гледат и да се потопят в него.

Киното се приема различно от хората и в това няма нищо лошо - иначе би било скучно.

Как филмът промени отношението ти към растенията?

Винаги съм си давал сметка, че те са живи същества, но не бях наясно с факта колко много възприемат от случващото се около тях. Дали знам какво мислят или чувстват? Не, но самият факт, че имат собствен свят на възприятия - това бе нещо ново за мен и смятам, че винаги трябва да го имаме предвид и да се отнасяме с повече уважение към нашите зелени приятели.

Кой е най-добрият ти мълчалив приятел?

Водата. Изразнал съм в Хамбург, където имаме голямо пристанище и то винаги е било място, на което искам да отида. Водата ме омиротворява, както и природата като цяло.

С кой режисьор би било сбъдната мечта да снимаш?

Ари Астер. Би било страхотно.

Може да гледате "Мълчаливият приятел" на 2 април от 20:00 в кино "Одеон".