"Отражения № 3" събира за четвърти път германския режисьор Кристиан Пецолд с актрисата Паула Беер, осем години след първото им партньорство в "Транзит." В новия филм Беер е в ролята на студентка по пиано на име Лаура, която претърпява автомобилен инцидент на връщане от излет в провинцията. Помага ѝ Бети, по-възрастна жена, която прекарва времето си в градинарство и в грижа за голямата, но празна къща. Благодарение на Бети, съпруга и сина ѝ, Лаура постепенно се връща към нормалния живот, но дали има ненаказано добро?

Защо действието на филма се развива на границата между лятото и есента?

Допада ми това, че първият Ви въпрос е за сезоните! Идеята беше да снимаме през септември или октомври, тъй като не исках филмът да има пролетна или лятна атмосферата. Исках да хванем красотата и блясъка на последните дни на лятото, онова време когато вече си мислиш за зазимяване.

В предния Ви филм "Пожар" имаше любовен триъгълник, а в "Отражения № 3" броят им расте: семейство от трима души приветства четвърти член. Как да тълкуваме тази своеобразна "алгебра" в социален план?

Признавам си, никой не ми е задавал такъв въпрос досега! Ще започна отдалеч - много обичам мюзикъли. Музиката е много важна за мен и филмите ми, но специално мюзикълите са ми слабост. Второ, винаги мисля за структурата на филма като цяло и в този случай може да се каже, че използвам хореографията на мюзикъла, където двама души танцуват и когато се появи втора двойка [танцьори], това ще повлияе и на танца на другите двама.

Как се отнасят актьорите към тази хореография, тъй като работите с едни и същи такива?

На актьорите им допада да използваме подобни хореографски термини. Мразят, когато им говоря за психологическия профил на героите, защото това ги кара да се позатворят в себе си. Но ако си танцьор, ти следиш за движенията на партньора си, за пространството помежду им. Бих казал, че в "Пожар" и тук, къщата е нещо като сцена за героите, и когато те затанцуват, им се връща вкусът към живота.

Как изградихте тези герои без предистория? Техният метафоричен танц ни въвлича, въпреки че нито те самите, нито ние зрителите знаем подробности от миналото им.

Всъщност, всеки един от героите имаше подготвена от мен биография, която актьорите да ползват, ако искат. Например, майката, Бети, е била учителка в Мюнхен. Там е имала драматична любовна афера, затова е решила да загърби големия град и да стане учителка в провинцията. Пристигайки там, колата ѝ се развалила и за щастие се запознава с мъж, който може да я поправи... Тя се влюбва в него, защото е сръчен. Затова и в някои сцени филма можете да видите за секунда високи рафтове, пълни догоре с книги: нейните книги съжителстват с неговите инструменти.

Напомня ми за героя на Франц Роговски в „Ундине," който е водолаз.

Да, точно така! През 20-те години на миналия век и особено в нямото кино, ръцете на актьорите са били на преден план. С идването на звука, ръцете сякаш загубват изразността си в сравнение с лицето, устните, очите. Франц Роговски например не е учил актьорско майсторство - бил е танцьор и клоун, така че е свикнал да прави много, много неща с ръцете си. Чувствеността е нещо, които искам да видя в един филм - да усещам, вместо да разчитам на думи.

Може да гледате "Отражения №3" на "София филм фест".