„ЧИСТО (бъдеще)" на българо-френския артист Християн Бакалов е втората инсталация от трилогията "ЕТЕРНИЯ", посветена на концепцията за вечност на нидерландския философ Барух Спиноза.

Създадена специално за пространствата на Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство, тя предлага необичайна среща със съвременното изкуство чрез активиране на сетивата и чувствителността, като балансира между различни артистични форми, чрез които авторът развива специфичния си език за комуникиране с публиката.

Посетителите влизат в инсталацията един по един на всеки 10 минути, което им осигурява индивидуално включване в изложбата и е в съответствие с препоръките за спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.

Може да се "потопите" в инсталацията до 1 ноември.

През 2013 година Бакалов започва работа по първата си потапящо-пърформативна визуална инсталация - „СВЕТЪЛ", в която главна роля играе публиката. Чрез "размиване" на границите между пърформативно действие и визуална инсталация Бакалов разработва серия от „потапящи" методи за въвеждане на публиката в паралелна реалност чрез различните сетива.

Християн Бакалов завършва Държавното хореографско училище в София, след което заминава за Париж, където е поканен да се включи в състава на "Младия балет на Франция", с който гастролира в Европа, Азия, включително и в България.

Развитието му като съвременен танцьор и хореограф продължава в Националния център за съвременен танц в Нант, с който се изявява в Европа, Латинска Америка, Африка и Австралия в продължение на 8 години.

След като става френски гражданин, Бакалов решава да се установи като артист на свободна практика в Париж, което му дава възможност да работи с хореграфи, режисьори и визуални артисти като Жером Бел, Роберт Уилсон, Ян Фабър и Иво Димчев, с когото отварят в Брюксел през 2009 година независимото пространството за пърформанс - "Volksroom/Ivo Dimchev".

Решаващ момент в творческия път на Бакалов е съвместната му работа му с белгийския визуален артист, режисьор и писател Ян Фабър - емблематична фигура на трансдисциплинарните изкуства за края на XX и началото на XXI век. Срещите с Фабър и Димчев са определящи за бъдещия интерес на Бакалов да създава творби, преминаващи през различните форми на съвременното изкуство и експеримента.