Всичко започна с мощни скандирания „Пешо"...  освен останалите причини това се корени и във факта, че българските фенове усещат легендарния фронтмен на Hypocrisy като някой близък.

И това няма как да е иначе - Петер Тегтгрен не само остави чудесни спомени при гостуването си у нас с Pain, не само избра България като страната, в която основната му група Hypocrisy да запише DVD-то си, не само покани всички желаещи да присъстват на генералната репетиция за концерта (която беше в петък вечерта), но и след нея се натряска заедно със своите фенове в бар Black Lodge.

Истински прецедент е група от такъв калибър да записва официалното си DVD в България, затова и големият интерес към събитието бе логичен. Но надали някой е очаквал, че столичният Blue box ще бъде толкова препълнен, че хора ще обикалят по входовете на залата, само и само да намерят някой процеп към сцената.

Концертът бе открит с безкопромисните „Valley of the damned" и "Hang him high" от последния албум ("A taste of extreme divinity") на шведските дет метъл легенди. Те бяха достатъчни, за да ни убедят, че бандата е в супер форма, но пък надали и някой се е съмнявал, че Петер и компания може да не са на ниво.

Не толкова добре обаче стояха нещата със звука - гъгнещ саунд, който сякаш идваше от съседното помещение (все пак долу сякаш беше по-добре отколкото на балкона). Същото се отнася и за озвучаването на микрофоните, поради което доста трудно се разбираше дори какво говори Петер между песните. Което бе наистина жалко, защото той е един от големите в екстремното вокално майсторство.

Освен това в началото на шоуто звукът бе учудващо слаб - добре, че по-късно малко го вдигнаха. Емоциите обаче бяха взели абсолютен връх и почти никой не обърна особено внимание на това.

В пълен противовес на Майк Терана (Rage, Tarja Turunen) например, норвежкият барабанист на Hypocrisy - Horgh (Immortal), се показа като един от най-пестеливите барабанисти на живо. Наистина бе забавно да го гледаш как влага минимално количество енергия в свиренето.

Шведите се върнаха из цялата си дискография, но учудващо пренебрегнаха тотално "Catch 22" (2001), който презаписаха преди две години. Явно Петер все още не е доволен от крайния резултат...

„Мисля, че ще стане убийствено DVD", изрече с усмивка фронтменът в една от паузите. Няма съмнение - както обикновено публиката бе тотално отдадена на групата, а това неминуемо зарежда и музикантите.

Финалът на тази специална вечер, която мнозина никога няма да забравят, бе сложен с класиката „Roswell 47".

Hypocrisy със сигурност не са съжалили, че избраха именно България за запис на своето DVD. Заключителните думи на Петер го потвърждават: „This was the best fuckin' concert".