"Ако харесвате Паулу Коелю, има голям шанс да ви допадне и Хорхе Букай. Ако пък не сте почитатели на любимеца на манекенките - не зачерквайте автоматично Букай, а му дайте шанс." Това бяха думите в популярен блог за книги, които ме накараха да му дам шанс.

Уви, оказа се, че не е било необходимо...Докато четох  „Нека ти разкажа" се чувствах като на сеанс при психоаналитик - именно под тази форма са представени разказите. Действително, стилът му е изключително лек и ненатоварващ, но проблемът е, че може би не съм дорасла да получавам удовлетворение от подобен тип изживявания, тъй като някак не успях да се припозная в разказите и ми доскучаха на четвъртия или петия.

Друго разочарование представляваха наивистичните изводи в края на всеки разказ, които явно трябваше да ме вдъхновят, но по-скоро ми подействаха като разговор с последния досадник на купон, който не си тръгва, не заспива и настоява да обсъждате филосоfфки теми, независимо, че след по-малко от 5 часа сте на работа.

Смятам да прочета и „Писма от Клаудия" от чиста проба оптимизъм, а и кратката форма е удобна за четене в метрото.