Интервюта

Ален Дърлевич: Когато хората ги е страх, е лесно да ги манипулираш

<    обратно

Ален Дърлевич е босненси режисьор, роден в Сараево. Късометражният му филм „Първа заплата", който е и негова дипломна работа, е номиниран за наградата на Европейската филмова академия.
Ален Дърлевич е за първи път в България (като гост на тазгодишното издание на "София филм фест") със своя дебютен пълнометражен игрален филм „Мъжете не плачат", който бе отличен със специалната награда на журито на фестивала в Карлови Вари. Един откровен, смел и разтърстващ филм за травмата от войната и за трудния път към себе си и към помирението.

Мъжете не плачат или балканските мъже не плачат?

Ха-ха. Мъжете не плачат. Особено балканските. Може би повече от останалите. Това е традиция на Балканите. Мъжът трябва да е човек, който защитава семейството, честта, държавата, нацията. От един такъв човек не се очаква да плаче, даже не се очаква изобщо да има или да изразява чувства. Това, разбира се, е изцяло погрешно. Голям проблем е, че от тях се очаква да се държат така. Нечовешко е.

И какво става, когато мъжете не плачат?

Е, ние се заиграваме с това заглавие, но, разбира се, че мъжете плачат.

В трейлъра на филма един от героите казва „войната приключи преди 20 години, но тя е още в главите ви". Ще се свърши ли някога?

Не съм сигурен. Мисля, че такива неща никога не могат да напуснат съзнанието. Не само на Балканите. Навсякъде. Войната е толкова силно преживяване. Човек живее с това цял живот. Но мисля, че можем да третираме проблема, да се научим да живеем с тази болка. Когато говорим за нашия регион - Босна, Сърбия, Хърватия - най-големият проблем е, че ние никога не сме се занимавали с миналото по правилния начин. Същите хора, същите политици вече 20-25 години използват тази война и всичко, свързано с нея, за да ни накарат да вярваме, че войната може отново да се случи и когато говорят за важни неща като корупция и бедност, винаги намират начин да обърнат нещата така, че да се говори за националност, за религия и в крайна сметка да се избегне същността на въпроса. Създават страх, а когато хората ги е страх, тогава е лесно да ги манипулираш.

Войната ли е все още главният проблем в Босна?

Разбира се, че не. Но се използва от политиците. Ветераните от войната са използвани за избори, за печелене на гласове и след това ги забравят. Само някои от тях са добили някакви привилегии, но повечето живеят в бедност, без социални осигуровки.

А младото поколение? И то ли е обременено от темата или се опитва да се откъсне от нея?

Трудно им е да се освободят. От една страна имаме тази травма, която се пренася през поколенията. От друга образователната система, медиите и една социална система, която е такава, че те не могат за избягат от темата... Даже мисля, че децата днес са по-обременени от времето, в което аз бях дете.

Филмът е базиран на личен опит и преживявания. Участвал сте във войната. Посещавал сте терапевтична работилница за ветерани. Много ли хора се записват за такива работилници?

Не много. Всъщност филмът наистина се базира на истински събития и работилници. Първоначалната ми идея беше да направя документален филм, посетих такава работилница, осъзнах, че темата е много сериозна. За мен беше един вид катарзис - осъзнах колко много неща се таят вътре в мен. Но истинските работилници не са чак толкова с терапевтична насоченост, колкото във филма. Ние подсилихме този аспект. При истинските се набляга на това да съберат тези ветерани на едно място, да се постигне мир между тях, а не толкова на травмата. За тази тема не се говори много в медиите. За тях тя не е важна, а това е голяма грешка. А и на политиците не им е изгодно бившите врагове да се събират заедно.

alen03_600

Значи помирението все още е обетована земя?

Да. То се постига в единични случаи, на индивидуално ниво. Но я няма системата, която да се заеме с това на едно по-високо и всеобхватно ниво.

Уязвимостта и нейното признаване табу ли е все още?

Да. Ако си признаеш, че си уязвим, се налага да мислиш за тези неща, за себе си, за емоциите си. И тогава трябва да мислиш и за другия, за неговия начин на мислене и това е начин да изпиташ и проявиш емпатия. Така че, да, уязвимостта все още е табу, особено при мъжете.

Започнали сте филма като докумантален, но в крайна сметка сега имаме един игрален филм. Защо решихте да смените подхода?

Всъщност има две причини. Едната е, че документалните филми не са толкова популярни. Не знам кой е бил последният документален филм по кината в Сараево. Те основно се гледат по фестивали и не толкова в кината. Игралните филми имат много по-голяма аудитория. Другата причина е, че осъзнах, че ще е невъзможно да вкараме камерите в тези работилници. За хората там е много трудно да се отворят за разговор с бившите врагове.

Филмът е със звезден актьорски състав. Участват топ актьори на Сърбия, Хърватия, Босна, Словения. Участват и аматьори, ветерани от войната. Беше ли пълна лудница снимачният процес?

Всъщност не. Снимачният процес беше страхотен. Имахме много дълга подготовка. Тези актьори наистина са супер и са много известни. Но те са първо страхотни мъже, страхотни хора. След като прочетоха сценария, всеки от тях каза, че го харесва и иска да участва. И се раздадоха напълно. А аматьорите, ветерани от войната, помогнаха много на главните герои със своите истории. Първата ни среща беше година и половина преди снимките. Прекарахме три дена в този хотел в планината Яхорина. Тогава не работихме върху сцените, с нас беше един психотерапевт и някак минахме този процес първо като хора, а не като герои от филма. Всъщност започнахме да дълбаем в себе си, в нашите истински истории, които после влязоха в сценария.

alen02_600

Значи филмът е бил един вид терапия за участниците в него?

О, със сигурност. За мен беше. Убеден съм, че и за останалите.

Как реагира публиката в страните от бивша Югославия на филма?

Много добре. Аз очаквах доста повече негативни реакции. Имаше и такива, но повечето хора бяха наистина докоснати от филма. Имаше много силни сесии с въпроси и отговори след прожекциите. Радвам се, че хората искаха да обсъждат филма, да навлязат дълбоко в темата.

Расте ли филмопроизводството в Босна?

Всъщност не. Положението е много лошо. Ние нямаме дори закон за киното, за аудивизуалното изкуство, за национален филмов център. На хората с власт не им харесват филми, които поставят въпроси. И затова имаме 1-2 филма на година. Хърватия е горе-долу със същия брой население, но има 10-15 филма на година.

Ако Сърбия или Хърватия участват на Световното по футбол, Босна за тях ли ще вика или против тях?

Мисля, че за тях. Е, има хора, които ще викат и против, но в повечето случаи ще е за тях. Същото е и на „Евровизия". Това е нашият регион, говорим един език, знаем си играчите, музикантите. Винаги е така. Нормално е.

Филмът може да бъде видян днес от 20:00 в културен център Г8 или на 19 март от 14:00 в кино „Люмиер".

Последвай ни
Игра
Спечели двойна покана за „София филм фест" 2023
27-ото издание на „София филм фест" ще стартира на 16 март в зала 1 на НДК. Ако отговориш правилно...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
Виж целия календар >>
Web Analytics