Интервюта

Алма Пьойсти: Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки

<    обратно

Звездата на финландското кино, която преди няколко години се превъплъти в Туве Янсон, а през 2023 г. изигра и главната женска роля в най-новия шедьовър на Аки Каурисмаки „Паднали листа", гостува в София на тазгодишното издание на „София филм фест".

Освен с големите ви роли през последните години, с които светът асоциира името ви, нека споменем и краткия ви досег с българското кино - имате роля в „Добрият шофьор" на Тонислав Христов. И колкото и да е различен този филм от „Паднали листа" - и като жанр, и като културен контекст, и като стилистика, героите в двата филма имат общи черти, не смятате ли?

Да, те са „герои на работническата класа", ако можем така да ги наречем - това са историите на едни малки хора, които живеят в голямата система, чието отношение към тях не е непременно добро. Те се опитват да оцелеят, запазвайки гордостта от труда си и достойнството си. Не бих тръгнала да сравнявам двата филма откъм естетиката им, защото всеки от двамата режисьори има своята, но навярно общото е състраданието между хората, което виждаме във всеки от тях и което дава сила на героите да продължат. Също и хумора. И приятеството между героите. Не бях се замисляла по този въпрос досега, но ето, че наистина героите в двата филма имат нещо общо... Възхищавам се на работата на Тонислав в документалното кино и за мен беше чест, че той ме покани за тази малка роля в „Добрият шофьор". И с него, и с Малин (Кръстев) беше удоволствие да се работи.

А кое е по-сложното - да се превърнете в Туве Янсон на голям екран, или да изиграете главната роля във филм на Каурисмаки? Защото и двамата са колкото знакови за финландската култура като творци, толкова и различни...

Срещаш се с различен вид предизвикателство. За ролята в „Туве" се отдадох на много сериозно изучаване на личността й - изчетох всичко от и за нея, изслушах и изгледах всичко, правено някога за нея. Учих се дори как да рисувам... Но когато си навлязъл толкова надълбоко, в един момент, когато излезеш на снимачната площадка, трябва да забравиш всичко, което си научил... и да разчиташ, че то вече е в тялото ти, че е част от теб. С Аки Каурисмаки беше съвсем различно. Преди да започнем снимките, той ни обясни, че винаги работи без репетиции и че освен това предпочита винаги всичко да става от първия дубъл. Това е много трудно и беше голям шок, когато си дадохме сметка, че това не е просто неговото специфично чувство за хумор, а той наистина така работи. Целият екип трябва да направи всичко от първия път и дори в началото това да ни ужасява, когато видиш, че накрая се е получило, оценяваш в пълна степен майсторството. Но и трябва да дадеш наистина всичко от себе си.

„Паднали листа" ни отвежда в един малко или повече класически свят на Каурисмаки - с ретро атмосфереата, рокендрола, тангото на фински, декора, начина, по който героите се държат и изглеждат. Действието е преднамерено ситуирано извън времето - история, която може да е и от 50-те, и от 70-те, и от нашето време. Обаче тук той прави и нещо, до което много по-рядко прибягва. С пускането на радиото и новините от войната в Украйна ние категорично разбираме в кое време се намираме. Говорили ли сте си с него за това решение?

Разбира се. Той създава свой приказен свят извън времето и както казвате - това може да са и 50-те, и 80-те, и нашето време. Но пък календарът е отгърнат на 2024 година, така че докато снимахме, за нас това беше почти бъдещето - като в научно-фантастичен филм. Но бъдещето вече ни застигна и вече не е бъдеще. Мисля, че в „Момичето от кибритената фабрика" той прави нещо много подобно - когато на телевизионен екран във филма се виждат кадри от студентските вълнения на площада Тянанмън. Правил го е значи и преди. Сега конкретно той каза, че няма как да не включи новините по радиото за войната в Украйна - че просто му е невъзможно да направи филм, без да спомене войната, защото филмът е нещо като капсула във времето, която да запази знанието за това, което се е случило - за други времена и за бъдещи зрители.

С каква нагласа подходихте към ролята си в „Паднали листа" и към света на Каурисмаки? Ето, вие имате различен почерк и подход от Кати Оутинен, например, но в излъчването ви в контекста на филма долавяме и лека препратка към героини, които тя е изиграла в класическите му вече филми...

Израснах, гледайки филмите на Каурисмаки. За мен той е легенда и беше огромна изненада, когато ме покани. Никога не си бях и мислила, че някога това ще стане. Винаги съм се възхищавала и от Кати Оутинен - и по-точно на начина, по който тя представя образа на жената на екрана, в което е и голямото значение на нейните роли. По никакъв начин не съм се опитала (а и не бих могла) да я копирам, а и Аки не търси това у актьорите - той иска да види самите тях. Но едновременно с това и към подготовката да вляза в „Паднали листа" се отнесох много сериозно -изгледах отново всичките му филми... Искам да кажа: ако ще ставаш част от 20-ия филм на Аки Каурисмаки, трябва да се свържеш и с контекста и традицията на предишните му филми, по твоя си начин.

Вие сте част и от традициите на собственото ви семейство. Това предопредели ли пътя ви?

Да, и баба ми, и дядо ми бяха актьори, a баща ми е театрален режисьор. Така че израснах много близо до театъра и за мен това беше един абсолютно вълшебен свят. Надявах се един ден и аз да стана част от този свят, но не го възприемах като даденост - това, че си член на семейството на даден творец, не означава автоматично, че изкуството е твоят път в живота. Отне ми 20 години, докато набера смелост да последвам сърцето си. Поработих здраво, преследвайки мечатата да стана актриса, и хубавото е, че това е занаят, който цял живот продължаваш да учиш... Смятам себе си за най-щастливия човек, защото мога да си позволя да се занимавам само с това.

Начинът, покойто говорят героите на Каурисками, е едно от нещата, които винаги са грабвали зрителите. Уж безстрастно, уж декларативно, но с нюанс топлота под абсурдизма, под често каменното лице на героя... Говори ли се във Финландия някъде по този начин или това е изцяло негово изобретение?

Това си е специфичният езикът на Каурисмаки. Той пише много художествено, много поетично. Никой не говори така на улицата. Не е и някакъв конкретен сленг. Репликите са почти като в книга. И сценариите му са толкова докосващи, толкова красиви, като едновременно с това сценарият на „Паднали листа" беше един от най-кратките, които съм чела в живота си. Но пък и нищо не липсва в него. Хубавото е, че Каурисмаки има толкова уникално чувство за хумор, че навсякъде по света го разбират - и във Финландия, и в Япония, и в България, и в Южна Америка. Мисля, че това е нещо много трудно - да кажеш нещо, което да е смешно в толкова различни една от друга култури. А самите реплики са толкова пословично кратки, че ние го наричаме „Сенсей на кратките реплики".

Последвай ни
Игра
Спечели двойна покана за „София филм фест" 2023
27-ото издание на „София филм фест" ще стартира на 16 март в зала 1 на НДК. Ако отговориш правилно...
играй >>
календар
  • НД
  • СБ
  • ПТ
  • ЧТ
  • СР
  • ВТ
  • ПН
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Виж целия календар >>
Web Analytics