Текстът на „Битие 2" има много необичайна история. Почитателка на Иван Вирипаев му изпраща свои писания, от които руският режисьор и драматург построява скелета на драматургичния материал.

Антонина Великанова страда от шизофрения. Тя е и основен персонаж в
текста-мозайка на Вирипаев, както и негова създателка. Главният герой обаче са самите думи.

Антонина (много добра игра на Савина Бързева) е объркана в опитите си да намери себе си и да прозре смисъла на живота, на всичко съществуващо. Тя не може да приеме едностранното тълкуване на света. Според нея със зримата вселена далеч не се изчерпва съдържанието на живота. Антонина непрестанно търси хоризонти отвъд привидностите, търси пътеки извън пределите на материалната обвивка на своето битие.

Антонина признава, че няма определена причина за нейното страдание, за перманентната болка, за тревогата, която я съпътства. Но въпреки това тя е нещастна.

Антонина не иска да се съгласи с тленността на земното. Рушащите се кули на времето, с чието протяжно умиране, умират дори останките от човека, дирят основанието си в Антонините мисли.

Богът едновременно присъства, но е поставян под въпрос. Има ли го или не? Вярата в Бог гарантира ли неговото съществуване или е просто жалка човешка илюзия? Божественото присъствие е разколебано, макар и да не е отречено като истинност.

Наред с това в света на Антонина има Бог. Богът е персонифициран в нейния лекар - Аркадий Илич (убедително изигран от Дамян Тенев). Пророк Йоан (Илиян Марков) се припокрива с фигурата на Вирипаев.

Страстното желание да се прозре смисъла на тук-и-сега и увереността, че зад всичко още нещо има, карат Антонина да води нескончаеми разговори със себе си и Бог, в които настроения хаотично се преплитат, а водовъртежът от думи граничи с лудостта.

Устремът към пълно освобождаване на дух и тяло преминава през тъмни помисли и скрити желания.

Мирова скръб и отчаяни питания на човека относно самия него се завихрят в неспирни монолози и ирреални разговори.

Анатомия на човешкия разум и дисекция на битието. Порив за отлитане към далечното „още нещо", където може би е смисълът, където може би е същността. Едно друго битие.

„Битие 2" - Театрална Работилница СФУМАТО

 Премиера 29 януари 2010

 Автор: Иван Вирипаев
 Режисьор: Николай Ламбрев - Михайловски
 Превод: Добринка Стефанова
 Сценография и костюми: Чайка Петрушева
 Музика: Кирил Дончев
 С участието на: Савина Бързева, Дамян Тенев, Илиян Марков