"Да отвориш рана" Театър Българска Армия

Текст: Боян Папазов

Режисура: Иван Добчев

Сценография: Красимир Вълканов

Костюми: Даниела Настоска

С участието на: Милен Миланов, Георги Новаков, Мирослав Косев, Стойко Пеев, Мирослав Пашов, Николай Тодоров, Мимоза Базова, Анастасия Ингилизова, Васил Михайлов, Георги Кадурин,  , Лидия Инджова, Веселин Анчев, Леонид Йовчев, Тигран Торосян, Христо Петков, Цветан Алексиев, Георги Къркеланов, Гергана Данданова

През тази година театърът на българската армия има повод за празнуване - 60 години от основаването си. Изглежда напълно логично историческият юбилей да бъде отбелязан с премиера на постановка на историческа тематика, като удачният избор е паднал върху „Да отвориш рана" на Боян Папазов. Пиесата е режисирана от изввестния най-вече с изявите си в Сфумато Иван Добчев.

Това е постановка за паметта, която имаме (или нямаме) за един от най-драматичните моменти в нашата история - Априлското въстание.

Текстът е силен, специално внимание заслужава фактът, че е исторически достоверен, основан до голяма степен на „Записките по българските въстания", както и свидетелствата на американския журналист Джануариъс Макгахън и дипломатът от САЩ Юджийн Скалър, дали свидетелски показания за видяното от тях след потушаването на въстанието.

Актьорите се справят повече от добре с поверените им роли. Специални овации заслужава гостуващият на сцената на армията Христо Петков, който представя един запомнящ се задълго Георги Бенковски.

Постановката създава усещане за мащаб, което със сигурност съответства на избраната тематика. По време на пресконференцията бяха отправени критики към сценографията и костюмите, защото не били интересни и забележителни. В конкретния случай те изпълняват чудесно функцията си да допринасят за атмосферата и да позволяват лесното разгръщане на действието. В крайна сметка апостолите на свободата не бива да са облечени в костюми от научно-фантастичен филм...

„Да отвориш рана" е постановка, която трябва да се гледа. Трябва да се гледа най-вече защото ни помага да помним неща, които ежедневието сякаш ни кара да забравяме. Освен това ни учи, че „вярата е една, а който я дели на права и крива, значи я няма".