Според някои това е „най-богохулният" филм напоследък, а други виждат в него дълбоко проницателна и спорна религиозна лента, която може да се сравняве с класиките на религиозното кино - от Дрейер до Бресон. Двусмислените послания превърнаха "Lourdes" на австрийската режисьорка Джесика Хаузнер в един от хитовете на миналогодишния фестивал във Венеция, откъдето си тръгна с 4 награди.

От 1860 г. досега през Лурдес (Франция) са минали повече от 200 милиона души и Католическата църква е признала 67 чудотворни изцеления, които се дължат единствено на лековитата вода в района. Случват ли се наистина чудеса в прочутото място за поклонение в Пиринеите?

Кай дойде идеята за филма?

Запозната съм добре с религията - все пак бях възпитана в католическо семейство преди да се отдръпна от вярата, и смятам, че чудото е един от най-интересните аспекти на християнството. То е парадокс, разрив. Опитах се да намеря най-подходящото място, на което да заснема филм за чудеса. След голямо проучване се спрях на Лурдес.

Какво всъщност ви очарова в чудесата?

Трудността, ако не и невъзможността да различиш кога едно чудо е истинско и трайно, от случайното стечение на обстоятелствата, от момента на временно подобрение преди връщането на старото състояние. Това съмнение се споделя и от много свещеници, с които съм говорила.

Какъв бяха първите ви впечатления от Лурдес?

Ужасни. Там виждаш тълпи от болни хора, доведени от огромното желание да живеят и от непоклатимата надежда да преживеят чудото. Много шокиращо място.

Лесно ли получихте достъп до храма?

Не и в началото. Църковните власти бяха наплашени от последния заснет филм в Лурдес, който е провокирал религиозни емоции. Но след няколко срещи, включително с архиепископа, ги убедихме да ни допуснат да снимаме в храма. Не получихме достъп само до басейните, в които стотици поклонници са се къпали всеки ден.  

Успехът на филма в голяма степен се дължи на изключителната игра на Силви Тестю. Трудно ли открихте актриса за главната роля и лесно ли се сработихте?

Кастингът никак не беше лесен. Много актриси отказаха да участват, страхувайки се, че не „секси" ролята може да навреди на тяхната кариера. След като избрах Силви, имахме дълъг подготвителен период, през който посетихме различни болници, срещнахме се с хора, страдащи от множествена склероза, с идеята да се опитаме да се доближим до техния живот - от храненето и обличането до психолигическите аспекти на тяхното заболяване, до техните тревоги. За чисто физическата част говорихме с физиотерапевт, който ни помогна да разберем по-добре какво значи да живееш в инвалидна количка. И нямам предвид само да си прикован в инвалидна количка, но да си в състояние, при което трудно говориш и дишаш.

Бяхте ли вдъхновена от някои режисьори от миналото?

Донякъде от филмите на Жак Тати, за определен тип хумор, и от Дрейер - по-конкретно Ordet. Не исках Lourdes да е просмукан от свещена атмосфера заради присъствието на нещо висше. Предпочетох мизансцен, който рефлектира на двусмислието, което е основната идея зад филма.

Във филма има едно много въздействащо изречение: „Бог е или добър, или всемогъщ". Как то се отнася към вашата гледна точка?

Заснемането на Lourdes съвсем ме отдалечи от религията: ако Бог съществува, той е несправедлив.