

Интервюта
Ивайло Борисов: Хейтърът е просто негативният мрънкач
< обратно
24-02-10 08:58
24-02-10 13:31
Id
Ивайло Борисов не е професионален писател. Което не му
пречи да пише отлично. След излизането на неприлично добрия му роман „01" си
поговорихме за хейтенето в романите и в живота, за соца и за телевизорите „Радуга",
издаването на книги в България и много други неща.
Такъв хейтър ли си в живота, какъвто е героят ти?
Не. Мрънкач съм. То и хейтър не е много по-различно. Всъщност хейтърът е просто
негативният мрънкач. Но аз дежурно си мърморя. Само че обяснението ми за това
е, че всъщност не мърморя, а се опитвам да намеря начин за подобряването на
нещата мърморейки. Докато си буча, от време на време ми идват идеи как
конструктивно нещо може да се подобри. И в интерес на истината съм си мислил да
създам професията improvement консултант. Защото мрънкането само по себе си е
доста неконструктивно и изнервящо околните. Но ако може да се направи така, че
по някакъв начин да се превърне в бизнес, ще бъде супер. Това обаче ми се
струва сложничко...
А доколко се припокриваш с героя от книгата?
Не съм сигурен.
Със сигурност има моменти, които са
автобиографични...
Няма как. В крайна сметка не може да се отъждествяваш, да
седнеш да пишеш за някакъв герой с отявлен характер, ако малко или много
не можеш да му дадеш нещо, което си почувствал лично. Но не са много тези
моменти. Естествено всичко друго е базирано на чуто, видяно и преживяно от
трети лица. Доста стряскащо е, ако се окаже, че цялата книга е автобиографична.
И за мен е стряскащо - и като говоря с хората явно предпочитат този герой да не
олицетворява мен на 100 %, защото както героят е симпатичен, така аз започвам
да ставам леко антипатичен, ако в действителност съм толкова дръпнат в живота.
Мисля, че намерих някакъв баланс.
Като пишеш, тръгваш от вътрешни емоции или по-скоро се
вдъхновяваш от нещо външно?
Напоследък ми е малко различно писането. Когато започнах
сериозно да си нахвърлям някакви работи, беше преди години. Тогава всяка вечер
имах нещо, което ми хрумваше - сядах и го мятах в един огромен файл. И се
трупа, трупа, трупа... Докато напоследък не ми се получава толкова често, а и може
би малко или много обмислям всяко нещо преди да го напиша. По много пъти. Но
при всички положения се влияя от околни фактори. Дори да седнеш да гледаш
новини, веднага има поне три теми, за които може да помислиш и да
ги разгледаш под един по-особен ъгъл, отколкото са представени там. Друг е
въпросът доколко има смисъл. Много от нещата, които съм написал, после съм ги
изтрил. Половината от тези, които съм нахвърлял преди пет години, и които
първоначално смятах, че са голяма работа и ще окажат невероятно въздействие на
книга, отпаднаха, а останалите така ги префасонирах, че не приличат на нищо.
Иначе тя щеше да е една толкова агресивна книга, че нямаше да се чете. Надявам
се, че сега се чете.
Чете се чудесно.
Въобще не съм се стремил "01" да е един философски
трактат, да се влиза надълбоко. Това са си едни мрънкащи впечатления. Ако хората
ги игнорират или се смеят на самата книга, за мен ще е напълно достатъчно.
Защото сякаш книгата започва да се възприема много сериозно, макар че все пак
предполагах, че натам ще отидат нещата.
Изглежда в самата идея има очакване да предизвика
коментар...
Това е по-скоро за създаване на шумотевица. Ако сега ме
питаш каква е била идеята изобщо да седна и да напиша тази книга, просто не
мога да дам отговор. Тя е събирана от толкова материали, че не знам дори накрая
как се получи, че да се напаснат парчетата. Това са образи,
прототипи и пасажи, които бяха наблъскани толкова хаотично в един файл, че
самото им сортиране отне един месец.
А кога реши да обработиш целия този материал за книга?
Или някой ти препоръча да го направиш?
Не. Миналата пролет реших, че не ми се занимава със
сериозния бизнес, в който бях тогава. Продадох си дела в компанията, която
основахме. Не ми се работеше уеб. Това е едно от нещата, които се покриват с
книгата. Работил съм го 12-13 години, но ми омръзна да се занимавам с клиенти
и реших, че напускам. Направих си нова фирма, за всеки случай. Защото все пак
трябва да се хапва. Имах грандиозни идеи за социални мрежи и чудесии, но
естествено те без финансиране не могат да станат. И докато се чудех
какво да правя в офиса, докато кроя стратегии как да се свързвам с инвеститори,
реших да се хвана и да попиша малко. И тогава намерих файла. Оттам тръгна, не беше
целенасочено. Два месеца по-късно нещата се пооформиха в нещо.
Лесно ли намери издател?
Лятото беше. Бях успял да завърша една сериозна част от
първите части на романа - към стотина страници, и ги пратих на няколко издателства. Наслушах
се на невероятни глупости. „Български книги сега никой не купува, никой
не издава..." Трябвало да търся спонсори... лошо ми стана. В крайна сметка не
ми е толкова зор - ще си я издам сам, ще инвестирам няколко хиляди лева. Ако
тръгне - добре, ако не - не. И в един момент ми звънят от „Колибри", поискаха остатъка и им го пратих. Четоха го на плажа. После се видяхме, дискутирахме и си стиснахме ръцете.
Питам, защото не си професионален писател, занимаваш се в
друга сфера...
Да, така е. Явно на повечето издателства това им дойде
като шок и се отдръпнаха. Но съм щастлив, че успяхме да го направим. И се
радвам, че стана точно с тях, защото са доста приятни хора и гледат професионално на
нещата. Паснахме си и като характери.
Движиш ли се в средите на хората, които издават - професионалните
писатели?
По-скоро не. Имам един-двама познати, които действат „самиздат"
и се опитват и да пробиват в чужбина по този начин. Но като цяло не. Навремето
бях взел интервю от Парушев. Това са ми сблъсъците с литературата.
Как започна да пишеш?
Това датира от детството - кой каквото правеше, аз правех
лексикони. Като излязоха видеата, след няколко изгледани филма се запалих да
пиша сценарии за филми. Първо един криминален, после един фантастичен.
Потресаващи неща. Мислех да ги включа по някакъв начин, но за съжаление се
оказа, че са изхвърлени по някое време. Винаги съм писал някакви неща. Повечето
на файлчета, друга част на сайтчета разни. Влече ме. Графоманията ме гони,
логореята. Не е спонтанно това, култиривано е с години.
А кога намираш време да пишеш?
Късно вечер, защото тогава ми е доста комфортно. Като изхвърля
цялата покъщнина котки и жени да си лягат, и си остана самичък. В леко
алкохолно опиянение много ми тече мисълта. Така до към 3-4-5 часа доста
ползотворно ми се получаваше. Иначе и през деня имам някакви моменти, в които
просто не ми се прави нищо и ако не се разхождам побъркан из офиса
напред-назад, сядам и нахвърлям някакви хрумки. Но пак се получава един
хаотичен файл с парченца, които не е ясно дали ще станат за нещо. Това са ми времената.
Иначе в двата месеца, в които сериозно се захванах с идеята да я завърша, по
цял ден писах в офиса. Събираха се по 5-6 часа на ден яко блъскане.
Като ти дойде идея, веднага ли сядаш да пишеш?
Ако имам нещо за писане под ръка - да. Навремето с тази
цел си бях взел телефон с пълна клавиатура, даже сега пак съм с него, има си
Word и всичко, идеален е. Дори като съм навън, да мога да реагирам
своевременно. Но ефектът се губи.
Силно впечатление ми направиха страниците за соца. Само
негативни спомени ли имаш от този период?
О, не. Аз съм щастлив от соца. Беше ми много забавно.
Спомням си ведрината в училище... Акумулатори сме крали, за да връщаме от една
барака за кифли и лимонада. Отзад имаше двор с щайги с бутилки - вечерта
отиваме, прескачаме оградата, а сутринта се връщаме с два чувала с бутилки...
Доволно си изкарах детството. Не съм усетил, не е имало и как да усетя какво са
си мислили възрастните. Не мога да се сетя за нещо конкретно в момента, което
като дете да ми е направило неприятно впечатление от соца. Като поотрасне човек
и започне да се връща с ново мислене, естествено вижда, че нещата не са били
толкова розови. Не изпитвам някакви особени негативи към соца.
Ами телевизорът „Радуга"?
Радугата е реална. Наистина тежеше 60 кила. И наистина
обливаше хола с мека светлина. Беше много напредничава за времето си. С тези сензорни
бутони... беше чудна. После нямахме Toshiba, имахме JVC. Но разликата пак беше от
мен до другото дърво. Но това е по-скоро добронамерена гавра отколкото хейт към
соца. Нямам за какво да се хвана да хейтя соца. Нямам за какво да се хвана да
хейтя по принцип.
Писането помага ли ти да си изкараш негативната енергия?
Абсолютно. Защото не задържам в себе си нещата. Много повече ми
олеква, като ги "изкарам" на хартия, отколкото ако ги избълвам вербално, защото
все пак това ще натовари хората. Докато написани винаги имаш възможност да ги
позавоалираш и дори да станат забавни. Този трик го открих по едно време и
установих, че много ми помага.
Още нещо ми стана интересно, докато четох книгата - каква
музика слушаш?
Напоследък брит , алтернативни групи, ърбън диско и
ала-бала. Всякакви неща слушам. Напоследък съм си пуснал Last.fm на любимите ми
парчета и Neighbourhood radio и доста приятно ме изненадват с интересна
музика. Даже се замислих, че може би е време да махна mp3-ките и да мина само
на online слушане. В колата си пускам Z-rock, когато не слушам радио „Христо Ботев" - понякога има потресаващи
радиопиеси. Но нямам и нищо против чалгата. В книгата загатвам за някои песни,
но нямам поставени ограничения. Обичам да слушам нещо, в което не знам какво ще
последва. Даже мисля, че е крайно време на дистанционните да се сложи love/hate
бутон, за да се знае кой какво харесва. Ще взема да се обадя да предложа.
Първата ти книга е 01. Ще има ли 02?
Ще видим. Всичко написано през тези
три години е материал може би за още две книги. Отделно от първата ми останаха,
защото иначе трябваше да стане 500 страници и реших да изхвърлим по-маловажните
моменти и може би по-слабите също. Ще седна да помисля. Ако можем по някакъв
начин да ги навържем, да стане нещо интересно, ще има 02. То произтича и от
пазара - при всички положения не смятам самоцелно да издавам. Малко е просташко
и очевидно комерсиално. Ако не мога да я направя поне толкова добра, колкото
първата, няма смисъл. Но поне за един сборник разкази ще имам. Няма да са
същите като звучене и насока, но има материал.

- НД
- СБ
- ПТ
- ЧТ
- СР
- ВТ
- ПН
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
- 6
- 7
- 8
- 9
- 10
- 11
- 12
- 13
- 14
- 15
- 16
- 17
- 18
- 19
- 20
- 21
- 22
- 23
- 24
- 25
- 26
- 27
- 28