64-годишната френска актриса говори за любовта си към самотата, за мързела си по отношение на упражненията и за опитите си за оптимизъм спрямо човешката природа...

Най-ранният ми спомен е гласът на майка ми, която ми казва, че отиваме на външен басейн близо до дома ни, който за мен беше нещо като рай. Предполагам, че всяка детство има своите вътрешни вълнения, но моето беше горе-долу щастливо.

За мен е борба да бъда подредена, да поддържам нещата в ред. Наистина се възхищавам на хора, които нямат нужда да живеят заобиколени от много неща. Стаята ми е препълнена с дрехи и книги, вестници и снимки. Обичам да събирам неща, да взема каквото и да е от местата до които пътувам. Мисля, че е признак на лека тревога - това винаги да искаш да си заобиколен от неща, които напомнят за един хубав момент, който си изживял, да се държиш за остатъците. Но пък е удоволствие да ги гледащ, така че не всичко е негативно.

Не се чувствам стара, а да се питат жените за остаряването, е нещо много негативно. Не ме засяга, това е проблем на други хора, не мой.

Много лесно плача. Може би плаках вчера вечерта или днес сутринта. Разплаках се, когато прочетох за жената, която е хвърлила бебето си от прозореца на горящата „Гренфел Тауър". Бях ужасена и ядосана на абсолютната несправедливост.

Имам клаустрофобия. Това е голямата ми фобия - страх, който имам, откакто се помня. Избягвам парижкото метро, а идеята за лондонското ми е просто невъзможна. Понякога ме е страх да изляза на улицата, но когато го направя, се чувствам добре. В момента светът ме плаши, но трябва да се боря с това и да намеря повече увереност.

Не можеш да вървиш срещу страстта и желанието на някого. Винаги съм подкрепяла дъщеря си (Лолита Шама) да се впусне в актьорството - така както майка ми много подкрепяше мен. Тя беше тази, която ме накара да запиша театрален курс още в училище. Родителите ми винаги са ме насърчавали и никога не съм се чувствала ограничена.

Достатъчно наивна съм, за да съм оптимист. Има много причини да бъдем песимисти, но трябва да се съпротивляваме на това. Ако загубиш всякаква вяра в човешката природа, можеш просто веднага да се самоубиеш.

Една моя слабост е нетърпението; може би това е страх от това, че никога времето не е достатъчно. Мога много лесно да се ядосам, когато нещата не се случват достатъчно бързо.